Софийската опера и балет отбелява 70-годишнината на диригента Борис Спасов

Мечтата ми винаги е била това, което си репетирал, да мине добре и на самия концерт – и с певците, и с балета, и с всички. Тогава и умората не се усеща. Това казва пред БТА диригентът Борис Спасов. Софийската опера и балет отбелязва тази неделя, 12 януари, неговата 70-годишнината с балета „Жизел“ и гостуващи солисти Даниил Симкин и Мария Кочеткова.
Дирижирал съм доста трудни пиеси и когато се постигне успех, удовлетворението е голямо, казва още Спасов, който има в биографията си над 1500 концерта.
„Тези 40 години минаха като един миг. Дирижирах много балети и за мен това е една велика дружба с това изкуство. Питали са ме кое е по-трудно – симфонична, оперна музика или балет. Веднага отговарям – балет, защото трябва непрекъснато да се съобразявам с темпа, с мизансцени, с всичко. А и всеки отделен солист има свое собствено темпо. За мен един балетен спектакъл е триумф на красотата и така би трябвало да бъде“, казва Борис Спасов.
„Най-скъпата ми част от Софийската опера е оркестърът и не бих имал нищо против да продължа нашата съвместна работа. А работата ми с певците е огромен дар и благодат“, допълва той.
Маестрото разказва за работата си с японски оркестри: „В момента, в който си свалиш ръцете, моментално спират да свирят. Пълна тишина и чакат какво ще им кажа. Така че там работата върви по-лесно и по-бързо. В България е малко по-трудно. Там хората се възпитават по този начин още от семейството“.
Борис Спасов споделя, че в цялата си кариера е имал само един инфарктен момент: „Дирижирах „Бал с маски“ и на последната картина, почти в края, от ложата се стреля с пистолет, и Ричард трябваше да бъде убит (граф Ричард Уоруик – губернатор на Бостън, бел. а.). Но гърмежът беше толкова силен и оглушителен, че оркестърът загуби ума и дума. Аз дирижирам – няма никой. Никой не свири. Изгубиха се. Не знаят къде се намират. Аз си казвам „Продължавай, продължавай, те ще се хванат!“. Най-накрая вкарах хора и всичко си дойде по местата“. Така и не стана ясно с какво са заредили пистолета, завършва с усмивка историята си маестрото. 
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
Привилегия е за един театър да има балетен диригент и ние сме много благодарни за това, казва Марта Петкова – художествен ръководител на балета на Софийската опера и балет. „Многократно съм танцувала под палката на маестро Спасов и сега си давам сметка, че наистина сме много претенциозни и доста трудни“, допълва тя. 
„Борис Спасов е изключително благ, фин човек, винаги предразположен към балета с огромно внимание. Работата на диригента е обединяващо звено между балета, който е на сцената, и оркестъра. Той умело се справя с тази задача и почти винаги е бил на едно добро ниво“, казва Никола Хаджитанев – премиерсолист на балета на Софийската опера и балет. 
„Аз съм имала срещи с Боби на три нива – като изпълнител преди време, сега като репетитор и като преподавател в музикалната академия, където той преподаваше драматургичен анализ на балетна партитура. Когато имах честта да правя един голям спектакъл, видях какво е работа с диригент и как един хореограф трябва да е грамотен почти като музикант“, разказва проф. д-р Маша Илиева.
/ДД