„Нарекох срещата „Христо Ботев – спасителят на българския дух“, защото той е един от хората, които спасяват нашия дух от апатията, нихилизма, от ниското национално самочувствие. Това е човек, към който е изграден един от най-ранните култове като национален герой след Освобождението“, обясни в началото уредникът в музея Нели Стоянова. По думите ѝ младата възстановена българска държава е имала нужда да стъпи на здрави основи, да намери своята идентичност и своето място сред европейските държави и „Ботев е една от личностите, които дават тази основа и този хоризонт наред, за да може да се задържи и да просперира българската нация“.
Според проф. Митев спорните моменти около личността на Ботев започват още с датата на неговото раждане. По думите му някои изследователи чак до 20-те години на миналия век са приемали, че Ботев е роден на 25 декември 1848 г. и едва след сериозни изследвания на Михаил Димитров и Иван Мумджев се налага датата 25 декември 1847 по стар стил. Друг според въпрос през годините е било родното му място – дали е Калофер, Карлово или дори врачанското село Ослен. „Мисля, че сериозната историография у нас отдавна е наложила истината, такава каквато я показват документите, че родното място на Ботев е Калофер“, посочи професорът, обяснявайки от къде идва объркването с Карлово.
Проф. Митев разказа за живота на младия революционер в странство, засегна въпроса за конфликта между него и Любен Каравелов, коментира радикалните социални идеи на Ботев, както и това защо точно той става войвода на четата.
Преди Ботева вечер в РИМ-Враца бе открита и изложба от плакати на тема Христо Ботев и неговата чета, изработени от ученици на Средно училище „Отец Паисий“ и Професионалната езикова гимназия „Йоан Екзарх“.