Да, фотографията е изкуство и никой не спори за това. Част от това изкуство са светлината, фонът, перспективата и още нещо изключително важно - ракурсът. И поредното доказателство за това се крие в личния архив на журналиста и автор на много изследвания на историята на Русе и остроумни афоризми Хачик Лебикян.
Преди десетилетия, много преди Паметникът на вечния студент да извърви пътя от предишните си места на улица „Янтра“ и край „Вазата“ в Парка на младежта до сегашното си място в двора на Русенския университет /2009 година/, младият тогава фоторепортер Хачик Лебикян заснема любопитен диптих. До каменната фигура е седнала хубава девойка, поглежда го с очакване, а монументът - нали е от камък - дори не помръдва. Но когато момичето си тръгва, го сподиря с дълъг поглед. От камък е, но не е безразличен.
И този симпатичен сюжет /режисиран, разбира се/ е създаден само с въображение и намиране на правилния ракурс - част от изкуството на фотографията.