Мария Генчева каза, че Пловдивският театър е на 143 години, защото през 1881 година под давлението на Иван Вазов, на Константин Величков и други будни българи, областното събрание в Пловдив гласува субсидия, с която се назначават платени артисти и така се създава първата професионална театрална трупа в България. Тя покани списание ЛИК след две години да отбележи 145 години на театъра в Пловдив.
През тази година актрисата Мария Генчева отбеляза 50 години на театралната сцена. Още на 19 години Мария постъпва в смолянския Родопски драматичен театър. След неуспешно кандидатстване във ВИТИЗ приятели й съобщават, че Смолянският театър прави конкурс за млади хора, обичащи театъра. Така измежду 40 човека тя с още няколко момичета попада в театъра при професор Анастас Михайлов с постановката „Пропаст“. В Смолянския театър Мария прекарва пет години, когато директор е Никола Шиваров. Той е поканил Народния театър да гостува в Смолян. „За нас беше голямо преживяване да видим заслужили народни артисти от Народния театър, като Любомир Кабакчиев, Андрей Чапразов в постановките „Тази малка земя“ и „Всичко в градината“. Тогава, като гледах „Всичко в градината“, още много млада си казах: „Господи как ми се ще да изиграя тази роля на Джени във „Всичко в градината“, постановка на Енчо Халачев“. В пресклуба на БТА в Пловдив Мария Генчева каза, че тази своя мисъл и мечта не е споделяла с никого, защото е била твърде нескромна. Парадоксалното в случая е, че след години вече, като актриса в Пловдивския театър, е дошъл проф. Енчо Халачев и разпределил ролите във „Всичко в градината“ и така тя е получила тази мечтана от нея роля. „Така някак си нещата се завързаха и някогашните ми мечти станаха реалност“, сподели Генчева.
През 1979 година Мария Генчева започва работа в театъра в Пазарджик, където има честта да работи с големия Леон Даниел като художествен консултант. Тогава тя влиза в неговата първа постановка и следващите пет заглавия и това е големият й шанс и късмет. Тогава Пазарджишкият театър беше моторът на българския театър, движещата сила, като идеи, като стилистика, като театрално изкуство, заключи Мария Генчева.