„Той задължително има кръгла форма, украсен е с всички символи на плодородието - житен клас, чепка грозде, слънце, кръст, обор с животни. Те се изобразяват с топчици от тесто, може да го има и овчаря с гегата. Върху хляба всъщност е изобразена магия за плодородие“, обясни Гарванска.
Затова той стои на централното място на трапезата, когато се разчупи от най-възрастния, се вдига високо, за да зреят високо житата и се благославя: „Колкото зрънца от този хляб сети пресети, вети, премлети, толкова здраве, берекет да има в този дом“.
Според традицията най-възрастният начупвал хляба и определял кое парче за кого е. Първото можело да се остави за Богородица и да се сложи на иконата, да се даде и на най-работливия член на семейството, а на най-малко работливия обикновено се давал последния залък или най-малкото парченце, разказа още уредникът от РИМ-Враца. Гарванска допълни, че младите моми слагали първото си залче от него под възглавницата, за да сънуват този, за когото ще се омъжат.
По думите ѝ едно време много се е държало, когато жената замесвала обредния хляб, да е облечена в най-хубава си премяна. Много често се замесвало с „мълчана“ вода, донесена в бяло менче от извор. Наричала се така, защото се носела при пълно мълчание. Нашите предци вярвали, че мълчанието ни свързва с другия свят. Имало и специални изисквания за брашното за питката на Бъдни вечер - то трябвало да е най-хубавото, с което семейството разполага, да е бяло и пресято през три сита. Важно било и как се замесва - затова жените казвали благословии и наричания.
На трапезата за Бъдни вечер задължително присъствал чесън с червен конец, който трябвало да се носи, за да предпазва по време на „мръсните дни“. „Особено децата не можели да излизат навън - момченцата в пояса си имали червен конец с чесън, а момиченцата го носели като гривничка или герданче“, каза Гарванска.
По думите ѝ „мръсните дни“, които започват от Бъдни вечер и продължават до Йордановден, са времето между старата и новата година. „Неслучайно от Игнажден до Коледа били родилните мъки на Богородица. И тъй като младият Бог, младото слънце е още много малко, некръстено, затова това време е опасно. А кръщаването става на Йордановден с хвърлянето на кръста във водата и освещаването на домовете“, обясни Силвия Гарванска.
Тя разказа, че през този период нашите предци спазвали много забрани - да няма женитби, годежи, кръщенета, да няма интимни отношения. Вярвало се, че ако се роди момиче през тези дни, ще бъде залюбено от змей, а ако е момче - ще е залюбено от змеица.
„Много са забраните, но чесънът и червеният конец помагали винаги. Освен това през всичките тези дни огънят в огнището задължително трябвало да гори без да загасва, особено нощно време, защото това означавало, че злото няма да влезе в този дом. Хората гадаели и по пламъка – колкото по-висок е той, толкова по-здрава, плодородна и берекетна ще бъде годината. Хвърляли дрянови пъпки от сурвачката в него и гледали как пукат. Дори пепелта от огнището не изхвърли по време на „мръсните дни“, защото вярвали, че караконджулите ще ги изядат“, разказа още уредникът в РИМ-Враца Силвия Гарванска.