Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Коледа е древен празник, който в миналото е бил свързан с постепенното нарастване на деня, а след покръстването на нашия народ в неговата обредност и в песните за празника постепенно навлизат и някои християнски идеи. Именно затова в народните обреди за Коледа и в коледарските песни са запазени и езически остатъци, и християнски особености.
В миналото коледните обичаи са били много разпространени у нас. Това може да се обясни с факта, че те са имали за цел чрез магически обреди да предпазят селянина от бедствия и нещастия и да подобрят живота му, а също така да му предскажат радост и щастие.
Бъдни вечер (названието Бъдни по произход е свързано с глагола бдя), която е и последната вечер от Рождественския пост, в миналото се е отбелязвала тържествено. В огнището се е поставяло специално дърво, наречено бъдник, и то е трябвало да гори през цялата нощ. Трапезата се е прекаждала с тамян и на нея са се поставяли само постни храни.
На Бъдни вечер са се извършвали и обреди, които имат магически характер. Например един от членовете на семейството отива в градината, привидно замахва с брадвата по безплодните дървета и се заканва: „Ще пресека това дърво“. Друг го пита: „Защо ще го сечеш?“, а той отговаря: „Защото не ражда“. Вторият от домашните обещава от името на дървото: „Остави го, отсега ще роди“. Специални обреди с магически характер са били свързани също с пчелите, с домашните птици и с плодородието на нивите.
Много разпространено в миналото и било и коледуването, изпълнявано от чети от момци коледари. Коледарите са обикаляли по къщите с песни пожелания, посветени на всеки член от семейството. Най-често четата се е състояла от старец, баба, гайдар, трохобер, четирима певци и още двама-трима младежи, наречени „мечки“ или „котки“, които разсмиват присъстващите. Младежът, който е изпълнявал ролята на стареца, е закачвал на лактите си звънци а в ръцете си е държал тояга. Бабата е била преоблечена като невеста и се е преструвала на болна, на млада булка и т.н. Старецът я е бранел от закачките на коледарите, което също е предизвиквало смях. Трохоберът е събирал подарените колаци (обредни хлябове).
Когато коледарите са влизали в дома, те са поздравявали с песен преди всичко мъжа, който е глава на семейството, а след това са пеели и на всички останали домашни. Стопанинът е дарявал коледарите с пари, а домакинята – с колаци. Старецът е приемал даровете от името на коледарите и е благославял домакина: „Дарил го Господ здраве и живот, / късмет и берекет, / добри волове, добри коньове, добри синове“.
Прави впечатление, че коледарските песни са лишени от всякаква мистика. В случаите, когато представят Рождество Христово, го описват силно битовизирано. Най-често песните са свързани с благопожелание за здраве, успех, добра реколта и сполука на цялото семейство. Ето два примера:
„- Ой ви, момци коледарци, / къдя пътя пътувахме, / къде Богу богувахме; / тъмни нощи прехвърлихме, / кални друми претъпкахме, / мед и масло пребъркахме, /смилни китки изкривихме, / дрен-криваци поломихме, / та дойдохме в среди нощи, / в среди нощи, полунощи, / и се спрехме в равни двори / на тоз наши стар старея, / дваж тропнахме, триж викнахме. / Ний мислехме, че е сърдит, /а той беше весел и превесел. / Та отвори чимшир порти, / чемшир порти, стари врата, / ни приканил на трапези, / на трапези шестореди, / шестореди, седмополи, / де ядеше мрена риба / и пиеше руйно вино. / Му попехме на весело / стари песни коледарски. / Той се много развесели, / та засука свилни скути, / и си спретна бели ръце, / бели ръце лебедови, / та ни дари добра дара, / добра дара, пещник хлеба, / пещник хлеба, превит кравай. / На кравая сребро, злато, / сребро, злато, кръз дукато. /Той зарадва коледарци, / него Господ да зарадва! / [ … ] Него Господ да зарадва, / да му дойдат от три страни / три бъклички калеснички: / една – деца да кръщава, / друга – млада булка да венчава, / трета – по-стара да прощава.“ (начало на коледарска слава).
Станенине, господине! / Орач оре равно поле, / воловци му два ангеле, / копраля му стрък босиляк. / Везден оре, Бога моли: / Дай ми, Боже, да се роди, /се пченица, се белия, /да умесим Богу колак. (коледарска песен)
Коледарските песни са разнообразни по своето съдържание. Те изразяват надеждата на народа, че животът през следващата година ще бъде по-добър и по-сполучлив.
Иво БРАТАНОВ