Наполовина пълна или наполовина празна чаша бе годината, която изпраща русенският спорт? Ако се съди по 23-те номинации в анкетата на „Утро“ и Община Русе за определяне на Спортист на годината, картинката трябва да изглежда в предимно светли тонове, тъй като имаше допитвания в предишни години, когато Топ 10 трябваше да се избира между едва 13 или 14 предложения. Разбира се, цифрите далеч не са показателни, тъй като и този път имаше, меко казано, леко странни номинации.
Хегемонията на силовите спортове бе потвърдена отново по категоричен начин главно в съревнованието между бокса и щангите. Голямата звезда на БК „Русе“ Радослав Росенов показа удивителна форма и освен с европейската титла можеше да украси представянето си с медал от олимпийските игри в Париж. Лошо стечение на обстоятелствата му попречи да се върне с отличие, но пък направи паметен дебют на професионалния ринг. Явно хоризонтът пред него е достатъчно широк, за да очакваме новите му големи успехи.
Севда Асенова продължи да поддържа добрите си стандарти. Завоюваният от нея бронз на европейското първенство, особено след хроничните й травми, е равносилен на подвиг.
Чудесно впечатление направи и европейският младежки шампион от „Локомотив“ /Русе/ Викторио Илиев. Викторио е умно, трудолюбиво, възпитано момче. Талантът му е безспорен.
Щангите отвърнаха с европейска титла на Ангел Русев и второ място за Джан Зарков. Ангел се класира седми в света с недостатъчно силни резултати в изхвърлянето, но треньорът му Радослав Атанасов обясни за „Утро“: „След две операции на дясната ръка нямаше какво до стори повече в това движение“.
Борбата пласира през тази година само едно име - Юлияна Янева. Тя стана бронзова медалистка в Европа и спечели квота за Олимпиадата в Париж. Не е за подценяване, макар че бе спечелен при момчетата, златният европейски медал на Стефан Стефанов.
Годината обаче не бе добра за четирикратната номер 1 на Русе Биляна Дудова, която остана без медал на игрите.
Колективните спортове бяха представени на професионалната сцена от волейбола и футбола. Волейболистите извървяха триумфално пътя от Висшата до Суперлигата, без да допуснат нито една загуба, но участието им в елита не върви по план. Това временно предпоследно място е тревожен знак, при положение че бяха привлечени 4 играчи /от тяха трима са чужденци/. Явно тяхната класа не отговаря съвсем на високата летва в първенството.
Футболният „Дунав“ започна чудесно, после се срина, за да възкръсне след ангажирането на Георги Чиликов като старши треньор. Подводните камъни пред този отбор са свързани с очакванията дали и каква селекция може да бъде направена през зимата. Ножът на недоимъка в клубната каса е опрял буквално до кокала.
Баскетболът! Спорадичните успехи са при момчетата и момичетата, а минаха толкова години без присъствие на женски и мъжки отбор в елита. Миналия сезон се направи опит за сформиране на дамски тим в „А“ група, но първенството завърши печално без нито една победа! Съвсем нормално бе експериментът да мине без тазгодишно издание.
Мъжете, всъщност юношите, играят при аматьорите срещу съперници, каквито въобще не могат да бъдат мерило за класа. Годините си минават, а кога ще узрее отбор за елита? Кой да ти каже!
А по стара русенска практика бе създаден нов клуб - „Дунав 2024“, изтеглил под крилото си момчетата и треньорите на „Дунав 2007“. Тази преляла в друг клуб амбиция за велики дела и напредък до нещо голямо най-вероятно ще се разпростре до кривата круша.
Годината може да бъде записана и като парад на бойните спортове. Така и не можем да схванем обаче, още колко на брой са федерациите при каратистите, колко тежат съответните световни и европейски първенства, с колко двубоя се става например медалист.
Треньор в един от тези клубове възрази остро срещу условието с приоритет в анкетите да са състезателите в олимпийските спортове. Може би е прав, но, доколкото сме наблюдателни, условието не важи само за Русе. Има и изключения като с каратистката Ивет Горанова, която бе обявена за шести път като голямата звезда на плевенския спорт.
Друг е въпросът с ексцентриката в някои анкети. Футболистът на „Спартак“ Ахмед Ахмедов например стана Спортист №1 на Варна за 2024 година.
Представяте ли си каква буря от негодувание би се надигнала в Русе с номинация на футболист!
Но за анкетите ще говорим отделно.
Важното е, че русенският спорт изпраща като цяло една добра година, а имената на нашите момчета и момичета се споменаваха от националните медии. Това вече е престиж и доказателство, че в условията на трудни времена треньорите и спортистите от нашия град вършат достойна за уважение работа.