Още от малка тя била сгодена за млад мъж на име Елевсий, също така от знатен род и езичник. Но когато пораснала, тя имала възможността да се запознае с вярата в единия истински Бог и се отказала да свърже съдбата си с идолопоклонник. Затова заявила на своя годеник, че ако той не повярва в Иисус Христос като нея, тя няма да се омъжи за него.
Елевсий съобщил за това на родителите й и заедно започнали да я убеждават да се отрече от вярата си в разпнатия Христос. Но за младата християнка, която от няколко години с радост живеела със спасителната вяра, това бил съдбовен избор и никакви просби и убеждавания не били в състояние да я склонят да отстъпи от вярата, чрез която намерила смисъла на своя живот. Баща й, разгневен до крайност от нейното поведение, се отнесъл към девойката със зверска жестокост. Безпощадно я бил и най-после я предал да я съди сам Елевсий, който междувременно бил назначен за управител.
Но нито молбите, нито безчовечните изтезания могли да победят безстрашната християнка. Привързана с въжета, тя била бита, бесена за косата и вечерта едва жива я хвърлили в тъмница. На другия ден продължили да мъчат Юлиания с нови изтезания.
Народът, който наблюдавал публичните мъчения, бил поразен от духовната сила, с която мъченицата понасяла страданията и болките. По време на мъченията на Юлиания повярвали около 630 души и заявили пред управителя, че са християни. Войниците веднага ги заловили и всички били избити, като приели така кръщение чрез своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало в 290 г. Тялото й било погребано от християните и над гроба й по-късно била построена църква.