Учените от Природонаучния музей в Лондон и техни партньори по целия свят са нарекли почти 200 вида през последните 12 месеца.
Сред новите находки са змия от индийските Хималаи, кръстена на холивудския актьор и природозащитник Леонардо ди Каприо, и пираня-вегетарианка, наречена на злодея от "Властелинът на пръстените" Саурон заради оранжево-черните си белези, които наподобяват "Окото".
При представянето на списъка за 2024 г. учените от Природонаучния музей изтъкнаха значението на наименуването и описването на видовете за разбирането на екосистемите и начина, по който те се влияят от човешкото въздействие.
"Всеки екземпляр в нашата колекция и всяко нещо, което е получило име, е свързано с разказ и история, а наличието на име позволява тази история да бъде разказана", казва водещият ботаник Сандра Нап.
Тази работа е "стъпка във веригата" за установяване как природата се приспособява към изменението на климата и как биоразнообразието е застрашено, като целта е по-добра информираност.
"Няма да излекуваме рака, като назовем нова риба от Амазонка, но това допринася за разбирането как да управляваме околната среда и как продължим напред като вид сред други видове, защото ние също сме вид", допълва Нап.
"Можем да използваме знанията, които получаваме тук, като описваме нещата и им даваме имена, разбирайки как те взаимодействат помежду си и намирайки решения от природата за нас и от нас природата", допълва тя.
На фона на развитието на индустрията за дълбоководен добив, морският биолог Ева Стюарт назовава и описва два вида мамарци (амфиподи, разред висши ракообразни), които прочистват дъното в централната част на Тихия океан.
Работата на тези учени е част от по-мащабните усилия да се разбере по-добре животът на морското дъно и съответно да бъдат създадени защитени морски зони, както да се изясни как може да работи законодателството, за да бъде спряна загубата на биоразнообразие, причинена от минното дело.
"Основните единици на биоразнообразието и екологията са видовете, така че ако човек иска да разбере цялата екосистема и взаимодействието между общностите, на първо място трябва да познава видовете", казва Стюарт. Тя допълва, че наименуването им е вълнуващо, както и че е нарекла един от тях на баба си.
Eйдриън Глоувър от лабораторията за дълбоководни изследвания на Природонаучния музей казва, че освен за приложната наука и решаването на проблемите на съвременното общество, в работата им все още съществува елементът на "откривателство и удивление".
"Става дума за това да откриваме нови, удивителни неща, да ги описваме и да свързваме хората с природата около тях. Посетителите на музея идват тук, за да се дивят и вдъхновяват. Естественото любопитство на хората е удивително", споделя ученият.
То се проявява и в работата на палеонтолога от Природонаучния музей Пол Барет, който помогна да се даде име на летящ птерозавър от средната юрска епоха, след като през 2006 г. негови фосилизирани кости са открити в скала на плажа на остров Скай в Шотландия.
Барет посочва, че назоваването на новите динозавърски находки е малка стъпка във веригата за разбирането на природата и как древният живот е реагирал на минали климатични събития.
Тази година учените назоваха два растителноядни динозавъра - зауроподоморф от Зимбабве и стегозавър от Китай, както и нови изкопаеми паяци, гущероподобно влечуго и няколко бозайника.
Относно по-доброто разбиране как видовете в миналото са реагирали на климатичните събития, Барет казва: "Надяваме се, че след това ще можем да използваме това знание като своеобразен барометър за изготвяне на по-информирани прогнози за бъдещата съдба на подобни животни".