В представянето ще участват Силвия Чолева и Красимир Илиев.
„Силна поезия за всичко значимо, което единствено човекът трябва да разреши“, гласи анонс, публикуван от издателите от „Знаци“ по повод „Тезей в лабиринта“.
Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" през 1978 г. Работил е до 2010 г. като научен сътрудник в Института за литература при БАН, бил е народен представител във 7-ото ВНС, 36-ото и 37-ото НС, посланик на България в Монголия и Индия. Бил е редактор на самиздатския алманах „Мост" (1989), един от основателите и главен редактор на седмичника „Литературен вестник" в периода 1991-1997 и 2002-2010. Той е доктор на науките (1985) и доктор на филологическите науки (2009).
Едвин Сугарев е автор на изследването „Българският експресионизъм" (1988), на монографиите „Николай Райнов: боготърсачът-богоборец” (2007) и „Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити” (2009), на романа „Невъзможните убежища на поезията" (2005) и на стихосбирките „Обратното дърво" (1989), „Калейдоскоп" (1990), „Водни кръгове" (1990), „Слизайки" (1992), „Рокада" (1994), „Скрити сетива" (1996), „Кратко" (1997), „Хайку от Камен бряг" (1997), „Джаз" (1998), „Хошаб" (1999), „Житие на съня" (1999), „Гоби" (1999), „Стихове на откачалката" (2000), „Вълча памет" (2000), „Чиреп” (2001), „Лингва Лингам" (2001), „Сюр" (2003), „Гибелни думи. Избрани стихове под редакцията на Борис Христов" (2003), „Лоши сънища" (2004), „Родина” (2005), „Secret Senses” (издадена в САЩ – 2006), „Мрежата на Индра” (2007), „Събирачи на хартия” (2009), „Стихове от Камен бряг” (2010), „Блудни синове“ (2023), също на публицистични книги и статии в периодичния печат.
/ ГН