„Няма да се откажа от танците! Щастлива съм, когато танцувам!“. Това казва Валентина Александрова от Русе, която вече познава големи сцени, но мечтае за още по-големи. Не - за най-големите.
Публиката на Коледното надиграване в Арена Русе забеляза и оцени усмихнатото момиче при изпълненията на Фолклорен клуб „Родолюбец“. Но кое е то, с какво го привлича сцената и как успява да се впише в танца наравно с големите?
Всъщност Валя буквално расте в прегръдките на фолклора. Като бебе у дома правят експеримент на каква музика ще заспи най-лесно. И от целия спектър - от класиката до хип-хопа, й въздейства една единствена песен. Народна. Добруджанска. „Мило ми е, мамо, драго ми е, татко, в Добруджа да ида, през нея да мина“, изпята от мама.
А преходът от музиката към танца е съвсем лесен и съвсем естествен. Родителите на четвъртокласничката са част от Фолклорен клуб „Родолюбец“ и примерът им е повече от заразителен.
Първите й стъпки са в детската градина в град Мартен, а когато е на 5 години, започва да танцува в Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Зорница“. Остава в него една година, но не й допада много. Защото мечтата й е да излезе на сцена. Чувства се уверена и подготвена, знае, че може повече от децата на нейната възраст. И от три години е в състава на ФТК „Родолюбец“. А там, след като виждат какво може, я приемат не в начинаещата група, каквото е практиката, а направо при подготвените на средно ниво. Но са й нужни само две седмици, за да премине в напреднала група. А в момента танцува с най-напредналите и е единственото дете на тази възраст сред тях.
При най-напредналите натоварванията са сериозни. Но желанието е по-силно от умората. „Изморена съм, но когато чуя тъпана, скачам и заигравам!“, казва Вали.
В училище знаят какво съкровище имат. Учителите многократно са я виждали на прага на училището да прескача на ръченица, за да има правилен прескок. И тази година на патронния празник на „Отец Паисий“ Валя води хорото пред Общината. Времето е ветровито и студено, но четвъртокласничката е усмихната и слънчева заедно с учителката си по английски език Силвия Борисова, която също танцува.
На 1 ноември семейството отива в Арбанаси, където всяка година Оротека „Седянка“ организира надиграване под наслов „Не с маски, а с народни носии“. Там Валя се запознава с Николай Несторов, създател и хореограф на Фолклорен ансамбъл „София 6“, който жъне аплодисменти за България по целия свят. Кой знае - един ден пламенната русенска танцьорка може да играе там. Защото мечтае да бъде забелязана от голям ансамбъл и да танцува на голяма сцена.
А мечтите са постижими.
Една такава вече е сбъдната. На 11 май Валентина участва в големия концерт на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“, организиран от Сдружението на хореографите в България, който събира в Зала 1 на НДК в София 1500 танцьори от 40 формации от страната. Сред тях е русенският ФТК „Родолюбец“ с Валя в състава - но не като талисман, а като един от големите таланти на клуба.
Иначе момичето с народна носия е дете като всички останали. Учи старателно, има любими предмети и може би малко изненадващо сред тях е... математиката.
Какво ще е бъдещето на Валя?
След Коледното надиграване казва вкъщи: „Животът ми е в народните танци!“. И така само потвърждава нещо, което вече е казвала на мама и тактко: „Няма да се откажа от танците! Щастлива съм, когато танцувам!“.
Ща запомним това.