Стартирането на фериботната линия Русе-Гюргево, на която се възлагат надежди да облекчи с около 15% трафика през българо-румънската граница, продължава да е някъде в неясното бъдеще. Това става ясно от обясненията на транспортния министър Красимира Стоянова в отговор на въпрос, поставен от депутата Мартин Димитров.
България е отдавна готова за започване на фериботните превози и забавянето е от румънска страна.
Проектът си остава важен въпреки приемането на двете страни в Шенген, тъй като проверките по границата ще останат, макар и избирателно и в малък обем, още половин година.
Наскоро румънското министерство на транспорта е информирало нашата страна, че дългоочакваното приключване на процедурата по откриване на ГКПП „Гюргево“ (о. Моканашу), част от международния граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Гюргево-ферибот, вече е факт. Междувременно обаче са възникнали нови пречки пред откриването на корабната линия, свързани с ограничаване на достъпа от фериботния терминал към румънската национална пътна мрежа в участъка, собственост на община Гюргево. Затова е стартирана процедура за преминаването му под управлението на румънското Министерство на транспорта.
В същото време служебният министър на отбраната Атанас Запрянов посочва в отговор на въпрос на Мартин Димитров, че фериботната линия Русе-Гюргево и бъдещият трети мост на Дунав стават част от инфраструктурата на военния коридор „Юг-Север“.
В отговора си министърът припомня, че България се е ангажирала през международните формати за приоритетното изграждане на обекти от трасето на военния коридор „Юг-Север“ и за включването им в проекти с европейско финансиране през следващия програмен период. Значението на тези коридори за сигурността на страната ни е ключово, особено на фона на усложнената геополитическа ситуация, отбелязва министерството. През юли служебният отбранителен министър посочи, че европейското финансиране на проекти за транспортна инфраструктура с двойно предназначение е 1,69 милиарда евро.
Финансирането от ЕК е до 50%, а за държавите по кохезионната политика на ЕС може да достигне до 85%.