„Дадох сметка, че е важно историите на тези сенки на хора, покрай чиито места минаваме по улиците, по които те са се движили преди нас, да бъдат разказани. И те бяха разказани в тази книга“, обясни Николов.
Той разказа, че е събирал историите за изданието по метода на „фланьора пешеходец, който брои из града“. По думите на автора този пешеходец знае много истории, а за тези, които не знае, спира и пита. Много хора ми разказват устно истории, след което обаче има четене на стари вестници, архиви, досиета, документална проза, мемоари, отбеляза Тони Николов.
Според него всяка една история е съпреживяване на нещо ново. „Има истории, които самият аз съм чул като дете и съм забравил. Просто се подсещам и това не е механизъм, нещо да щракне. Паметта сама изниква и ме кара да отида някъде, където се чудя как никога не съм бил. Не съм се качвал, например, в дома, в който умира Яворов на ъгъла на „Солунска“ и „Витошка“, или, например, по стъпките на Андрей Протич в тази странна сграда на ъгъла на площад „Славейков“ и т.н.“, разказа авторът на „Потулена София“.
Николов допълни, че улиците са реки от истории. „Иска ми се малко да забавим ритъма, да спрем, да се вгледаме, да вдигнем поглед към небето, да се замислим. И тогава виждаме, че се навързват нишките на времената. Животът ни става по-различен“, допълни още той.