„Когато за някого се казва, че е джазмен, това предполага, че той има качествата да импровизира. Не всеки го може това“. Нямаме основание да не вярваме на тези думи. Казва ги един от най-ярките русенски изпълнители на ударни инструменти, всякакви - от ксилофон до ринговете на барабаните и стойките на чинелите, защото всичко е музика, музиката е навсякъде. Въпросът е да я чуваш, да я чувстваш, да я създаваш и да я подаряваш на публиката. Точно това прави виртуозът, за когото говорим - перкусионистът Пламен Загоров, който вчера навърши 75 години. И вместо да се вълнува от индексацията на пенсиите или цените на лекарствата, както правят повечето му връстници, е обзет от треска. Артистична треска. Защото му предстои поредното излизане на голяма сцена. Виртуозът ще спази традицията си от последните 25 години да ознаменува всяка своя кръгла годишнина с голям концерт. Колко ще бъде голям концертът, можем да съдим по
специалния гост на Пламен и негов приятел - джаз еталонът Васил Петров
А на сцената символичният домакин ще бъде с други приятели, за които името говори достатъчно - Биг Бенд Русе с диригент Димчо Рубчев.
Концертът е планиран за началото на идващата 2025 година в Доходното здание, може би през февруари, датата ще бъде уточнена. И Загоров пак ще ни хвърли джаза. И пак ще сме щастливи.
Перкусионистът е цветен щрих в картината на музикалния и на културния живот въобще в Русе. Както всеки артист го познават много повече хора, отколкото самият той познава. Но дори и тези, които само го срещат на улицата, няма как да не го запомнят. Жив, подвижен, с младежка фигура и напръскани с искрици смях очи, такъв човек не може да остане незабелязан.
Всъщност са го забелязали още като дете.
И едва на 13 години вече е солист на Акордеонния оркестър към читалище „Напредък“ в родната му Горна Оряховица, а на празничен концерт на 21 май 1964 година ксилофонът му се отличава в две от изпълняваните произведения - „Галоп“ и „Мазурка“.
Голямата и съдбоносна промяна в живота му е постъпването в русенското Музикално училище. Това предопределя целия му път напред - и творчески, и житейски.
Първата му русенска грамота е от 1968 година. А той още с идването си в Русе показва, че тук му е мястото и през 1968 година - за най-добър инструменталист в Конкурса на младите таланти. Обърнете внимание - не най-добър от всички барабанисти, а най-добър от всички инструменталисти въобще. Такива признания, особено в крехка възраст, често могат да завъртят главата на човек и да го разболеят от звездомания. Но Пламен
вече е вкусил от славата и я приема, без да й позволява да го заслепява
Още като ученик започва да свири в съставите „Сигма“ и „Пеещи звезди“. С тях трупа опит и увереност, а те са най-добрата почва за покълване на най-красивото цвете - майсторството и куража да напуснеш петолинието и да импровизираш. И точно то е оценено по достойнство от журито на конкурс за млади таланти в София през 1967 година. „Постигнатото е на доста високо ниво. Положителна страна са музикалната образованост на оркестрантите и тяхната фантазия, особено нужна при импровизиране“, казва Йордан Стефанов от журито за „Сигма“ с Пламен Загоров в състава.
След завършването на Музикалното училище Пламен влиза в системата на „Балкантурист“ - като музикант, естествено, след това идва първото му щатно назначение в оркестър „Русе“, с който свири в хотел „Рига“, докато се стигне до 1972 година. Тогава бъдещият джазмен се среща с втората си голяма професионална любов - класическата музика. Назначен е в Русенската филхармония.
Следват турнета и аплаузи в цяла Европа.
Но първата му любов, онази, която е като вечна орисия и сбъдващ се хороскоп, си остава джазът
Джазът с неговите фестивали, концерти, вдъхновени импровизации и вдъхновяващи джем сешъни.
На тези сцени виртуозът Пламен Загоров се изявява с други виртуози - емблемата на русенския джаз Петър Петров-Парчето, Боби Русев, Петко Томанов, Пламен Николов, Иван Куртев, Стайко Стайков и Илко Петров, Сузана Ерова... За по-младата публика поясняваме - това е българското име, което през т.нар. възродителен процес в залеза на Тодор Живков и на т.нар. социализъм нахлузиха на изключителната Йълдъз Ибрахимова.
От отзивите в пресата за перкусиониста може да се издаде книга. От спомените му - поне трилогия. Ще цитираме само една бележка, която с няколко думи показва мястото му на сцената. Тя е на проф. Лъчезар Каранлъков в авторитетния вестник „Култура“ от 2001 година и е посветена на седмината инструменталисти, представили на Пролетния фестивал на фондация „Аполония“ в София през април същата година шедьовъра на Игор Стравински „История на войника“. „Чудесни бяха всичките седем инструменталисти, но не мога специално да не отбележа Людмил Ненчев, Росен Идеалов, Иван Хаджийски и Пламен Загоров“, гласи оценката на професора, дългогодишен зам.-председател и главен секретар на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Във фейсбук има един клип със солова сесия на барабаните на Пламен Загоров на джаз фест в Мюнхен през 2022 година. Изпълнението е посрещнато и изпратено от публиката по един и същ начин - с възторжени възгласи. Със сигурност те ще се повторят и на предстоящия му юбилеен концерт, на който, както вече казахме, пак ще ни хвърли в джаза. И пак ще сме щастливи.