Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Изразът „ны́нѣ ѿпуща́еши“ се употребява тогава, когато говорим за достигането на нещо дългоочаквано. Той се използва и като формулировка на освобождаване от тежка мисия, на облекчаване от съзнанието за изпълнен дълг. Той възниква от евангелския разказ за св. Симеон (Лук. 2: 25 – 35).
Св. Симеон е бил „праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него“ (Лук. 2: 25). Предсказано му е било от Св. Дух, че няма да умре, докато не види Спасителя (Лук. 2: 26). По вдъхновение той е дошел в Иерусалимския храм, когато пресветата Дева Мария и праведният Иосиф са донесли Младенеца Иисус, за да Го представят пред Господа, както предвижда Моисеевият закон (Изх. 13: 2, 12; 22: 29; 34: 19; Числ. 8: 16), и да принесат определената от Закона жертва – две гургулици или две гълъбчета (Лев. 12: 6, 8). Св. Симеон е прегърнал Детето, благословил е Бога и е казал: „29. сега отпускаш (черковнослав. „ны́нѣ ѿпуща́еши“ – в с. м. – И. Б.) Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 30. защото очите ми видяха Твоето спасение, 31. що си приготвил пред лицето на всички народи, – 32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2). Праведният Иосиф и Майката на Детето са се учудили на казаното за Иисус, а св. Симеон ги е благословил и се е обърнал към пресветата Дева със следните думи: „34. ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – 35. и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца“ (Лук. 2).
Това събитие се е случило на четиридесетия ден след раждането на Иисус Христос. Нарича се Сретение (съществителното име срѣ́тенїе на черковнославянски език означава среща, посрещане) и се празнува на 2 февруари. В памет на Сретение Господне сега всеки кръстен младенец се внася в храма на 40-ия ден след раждането си и се представя на Господа. Този обред се нарича въцърковление.
Паметта на св. Симеон се отбелязва на 3 февруари и този светец се нарича Богоприимец, тъй като на ръцете си я поел Спасителя. Според едно древно предание, св. Симеон Богоприимец бил един от 70-те тълковници, превели Ветхия Завет от еврейски на гръцки език. Този превод е бил направен по поръка на египетския цар Птоломей II Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.). Случило се така, че св. Симеон трябвало да преведе Книгата на св. пророк Исаия. Когато преводачът стигнал до Ис. 7: 14, помислил, че в оригинала има грешка, тъй като той гласи: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Св. Симеон решил в превода да постави не думата Девица, а млада жена, но тогава ангел Господен го спрял с тези думи: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи.“
В Свещ. Евангелие не се посочва точно какво е било званието на св. Симеон Богоприимец, но се изтъкват нравствените достойнства на светеца (Лук. 2: 25). Заради тях той е удостоен да стане избран съсъд на Св. Дух.
Понякога изразът „ны́нѣ ѿпуща́еши“ се цитира на латински език (вж. лат. nunc dimittis).
Иво БРАТАНОВ