Фатален инцидент със служител на строителна фирма трябва да се смята за трудова злополука, въпреки че жертвата е загинала в катастрофа с автомобил на път за работа, постанови Административният съд в Русе. Тъй като при трудова злополука работодателят дължи обезщетение, фирмата се опита да се измъкне от тази отговорност, изпращайки в съдебната зала свои служители, които да твърдят, че точно този ден потърпевшият бил в отпуск. Съдът обаче не повярва на тези показания поради очевидни разминавания между тях.
(От стр.1)
До работното си място по строителни обекти в град Русе починалият К. пътувал обичайно с М. Ш. - негов колега, който също живеел в село Тръстеник. Пътували с личния автомобил на Ш. Във фаталния ден двамата тръгнали в обичайното време за работа - около 07.10 часа. Двайсетина минути по-късно претърпели пътно транспортно произшествие на пътя Бяла-Русе, при което автомобилът им се ударил в крайпътно дърво, а спътникът на шофьора починал на място.
Със специална разпоредба в Кодекса за социално осигуряване за трудова се признава дори злополука, настъпила извън работното време и работното място, но по време на пътуването между работното място и обичайното място за живеене на пострадалия.
В тези случай самият законодател е установил, че действията на лицето по придвижване от и до работното му място са именно във връзка и по повод на извършваната от него работа в полза на работодателя, посочва съдът.
Когато служител е починал вследствие на трудова злополука, работодателят отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са претърпели неговите близки. Обезщетение при трудова злополука се дължи на определен кръг лица, който е по-широк от законните наследници. Окачествяването на злополуката като трудова дава основания на всички близки на починалия да съдят работодателя му за вреди, въпреки че в конкретния случай тази вина изглежда доста хипотетична. Вероятно по тази причина фирмата оспорва решението на директора на ТП на НОИ за трудова злополука. Оттам твърдят, че този ден двамата работници са били отпуска, която са заявили предния ден на отговорника на работната им група. За което свидетелстват шофьорът на колата Ш. и А., който участвал в комисията по разследване на злополуката и е подписал окончателния протокол от разследването. Точно в него обаче се казва, че злополуката е станала по време на пътуването до работното място и А. е подписал непосредствено след злополуката двата протокола без особено мнение и без забележка по отношение на това обстоятелство. Ш. пък съвсем се оплел в показанията си, твърдейки, че отивали в Русе да карат друг човек на лекар, но в колата му били само двама.
По тези причини съдът не взема предвид техните показания в тази част, като счита, че те не отразяват обективната истина, тъй като двамата са повлияни от служебната си зависимост от техния работодател.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.