Повишен интерес към грижата за птиците наблюдава и Милена Радева, художник и един от организаторите на инициатива за Световния ден за рисуване на птици, която събира всяка година през април сред природата творци, които се занимават с научна илюстрация. Тя е и илюстратор на книга по проект с подкрепата на Министерството на културата „Птиците на моята хранилка“ и администратор на едноименна група във Фейсбук, която вече наброява почти 600 души. Основната причина, поради която започнах да се интересувам от темата, беше, че исках да се запозная с видовете птици, които са част от живота ни в града, без да им обръщаме голямо внимание, обясни Милена Радева. Затова и преди години се е записала на курс, организиран от БАН, където е научила повече за птиците и как можем да им помагаме. Впоследствие направихме и цяла книга за това, с цел да привлечем вниманието на децата и родителите им към темата, а след книгата създадохме и групата. Оказа се, че има много хора, които не само подхранват животните, но и ги снимат, рисуват, проучват, отбеляза тя. Включват се и родители, които се занимават с децата си, като ги учат на грижа и отговорност, има и професионалисти, които дават съвети и идеи.
Радева забелязва, че хората са доста креативни и хранилките, които използват, са разнообразни. Най-често се поставят обикновени къщички за птици и пластмасови шишета, на които им се пробиват дупчици и се слагат пръчици, за да стъпват птиците. Слагат се и черупки от кокосов орех с канап. Правят се и хранилки от портокал, който, ако се обели, без да се разкъса кората, може да се използва като купичка за семената. Птиците обичат и обикновена разрязана ябълка, която се закача на дърво. Има варианти за подхранване с неосолена сланина например, а ако се сложат различни храни, тогава ще дойдат различни видове птици на хранилката, разказа тя.
От Българското дружество за защита на птиците предлагат „рецепти“, които природолюбителите могат да приготвят. Една от тях е за „торта“ за птици, която се прави с разтопена свинска мас, като към нея се добавят семки, сушени плодове, а преди да е изстинала сместа, се прехвърля в пластмасова чашка или празна черупка от кокосов орех.
Отделните видове предпочитат различни семена. Големият синигер например обича нарязани ядки и слънчогледово семе, сойката – цели фъстъци, царевични зърна и жълъди, а свраката - цели фъстъци и царевични зърна. Косът харесва ябълки, стафиди, овесени ядки, нарязани ядки, брашнени червеи, белени слънчогледови семки и сушени плодове, а синият синигер – слънчогледови семки и нарязани фъстъци.
Зеленият кълвач яде ябълка, мазнина, намаслени фъстъци (блокче мазнина с фъстъци или брашнени червеи), а червеногръдката – нарязани ядки, зърнени семена, брашнени червеи, стафиди в кокосово масло или лой.
Домашното врабче е всеядно – може да се храни и с нарязани ядки, и със стафиди, и със сушени плодове.
Семенцата трябва задължително да са сурови и безсолни, а ако не можете да прецените каква храна е подходяща, изберете слънчогледовите семки, съветват от БДЗП, като отбелязват, че е важно в близост да се слага и поилка с прясна вода.
Те предупреждават, че не трябва да се дават суров ориз, нито сушен кокос, защото набъбват в стомаха на птиците и могат да причинят смъртта им. Солените храни, като чипс и осолени ядки, също са вредни за птиците. Маргаринът и растителните масла не са полезни, защото, попаднали в тялото на птицата, могат да нарушат водоустойчивостта на перата. Мляко не се дава на птиците, защото не могат да го усвояват, но могат да ядат ферментирали млечни продукти като сиренето, което трябва да е обезсолено и настъргано.
Зимното подхранване на птиците в населените места е традиция не само у нас, но и в много други държави по света, отбелязват от БДЗП и посочват, че това е начин да разберем повече за разнообразието от птици около нас.