Развълнуваните лица на над 600 зрители, напускащи голямата зала на Доходното здание с одухотворени лица и малко тъга в очите, че празникът е свършил, бяха категоричен израз на вълнуващото преживяване, с което се разделяха и по време на продължителните аплодисменти мнозина навярно помечтаха „Да можеше сега, да изпълнят отново „Травиата“ на бис“. Старобългарското „Достойно есть“ е най-точната оценка за юбилейния спектакъл на Русенската държавна опера.
Младият и амбициозен директор на операта Пламен Бейков, който успя за няколко години не само да се справи с едно нелеко наследство, но и да раздвижи и освежи репертоарния план и музикалния календар на този институт, откри празничното събитие с кратко встъпление, в което направи ретроспекция на представянето на „Травиата“ на русенска сцена: „Операта на Джузепе Верди не само е може би най-любима за оперната публика по целия свят,
но много повече означава тя за русенци
защото именно с постановка на „Травиата“ през 1949 г. се ражда за богат и пълнокръвен живот Русенската опера. Днес, с новата постановка на „Травиата“ нашата опера отбелязва 75-годишен юбилей и със задоволство поставя короната си, щедро украсена от блясъка на талантите на своите солисти, хористи, балетни артисти, инструменталисти и технически екипи в един спектакъл, който успешно разкрива артистичното богатство на русенския оперен театър. Празничният спектакъл е мястото, където се среща оперният екип с духовните си поддръжници - спомоществователи, верни приятели, и граждани на Русе. Зад идеята „Травиата“ да е първата реализация на новосъздадената Русенска държавна опера в късната есен на 1949 г., стои решението на русенските почитатели на музикалното изкуство да дадат проевропейска насока на развитие на младия театър. Амбициите да изградят модерен оперен институт са заявени в програмната брошура на тази опера в Русе“.
Любопитна подробност е, че за премиерния спектакъл е отпечатана първата програма-брошура в историята на Русенска опера.
Спектакълът, заведен под номер едно в репертоарната книга на Русенската държавна опера
на 8 ноември, вторник, 1949 г., е на операта „Травиата“ с диригент - Константин Илиев, режисьор - Драган Кърджиев, художник - Асен Попов, хореограф - Ана Воробьова, хор-майстор - Илия Илиев. Следват още пет представления на „Травиата“ преди шестото, с което става официалното откриване на Русенската опера на 27 ноември 1949 г. Затова тази датата, фиксирана като рожден ден на русенския оперен театър, днес е юбилейна. В състава на първия художествен екип изпъкват имената на активните членове на Русенската Оперна дружба, дала началния тласък на новата трупа - певците Кирил Захариев и Стефан Георгиев-Хернани, Люба Хаджиева - помощник-режисьор, която в миналото е била „звездата“ на оперната дружба, известна на публиката с участието си в главните роли в първото изцяло русенско оперно представление - „Камен и Цена“ през 1919 г. и в „Гергана“ (1935 и 1946 г.).
Основна фигура при сформирането на оперния ансамбъл е незаслужено забравяният и рядко споменаван първи артистичен секретар на операта Константин Казанджиев-Фалана
След краткото приветствие на зам.-кмета по културата Енчо Енчев и връчването на дежурния плакет, завесата плавно се повдигна, диригентът Владимир Бошнаков замахна с палката и пълният салон на Доходното здание затаи дъх, потопена във вълшебната музика на Джузепе Верди.
Международният екип на Държавна опера-Русе беше на висота на всички нива. Професионалният анализ на изпълненията на оркестъра, хора и балета е дело на съответните специалисти. Тук ще споделя само лични впечатления. Юбилейната „Травиата“ се отличава с много качества като елегантност, живост, одухотвореност и други, с които ще остане трайно в паметта на зрителите като бляскава - заслуга на избрания от ръководството на операта основен екип: диригент - Владимир Бошнаков, режисьор - Нина Найденова, художник - Николина Костова-Богданова, хореограф - Боряна Сечанова, хормайстор - Стелияна Димитрова-Хернани, концертмайстор - Тамара Лазарова, както и на качествения подбор на певческия ансамбъл: Виолета Валери - Даниела Караиванова, Алфред Жермон - Рейналдо Дроз, Жорж Жермон - Александър Крунев, Флора Бервоа - Нели Петкова, Анина - Петя Цонева, виконт Гастон дьо Леторие - Иван Пенчев, маркиз Д‘Обини - Стоян Стоянджов, барон Дюфол - Теодор Петков, доктор Гренвил - Момчил Миланов, които са в основата на великолепния спектакъл.
Нина Найденова внася модерни акценти в постановката
които оставям за коментар на специалистите. Но не може да не се отбележи режисьорското намигване към публиката със сцените на бавното обличане и събличане на Виолета в центъра на авансцената. Намигването е двояко, за мъжката част от зрителите дошли, само защото това е премиера - ето това ли търсехте?, а на дамската част и не само на нея разкрива тайните на кринолина, това модно чудо на ХIХ в. (широка женска пола, опъната на обръч), как се слага и как се сваля. Ако целта е била осъвременяване на постановката и не е търсено намигване, тези действия в центъра остават самоцелни, защото са разсейващи, а Даниела Караиванова има чудесна физика, която разкрива и в други сцени. Това мнение не е критика, защото постановката е чудесна и ако зависеше от мен, не бих променил нищо в нея. Тези и следващите размисли може да не се приемат от младите зрители, свикнали с всякаква фриволност от естрадата, но по-старите меломани, запазили в спомените си редица класически изпълнения, са по-консервативни.
Незабравимата Травиата на Даниела Караиванова, омайваше с глас и артистичност
Първата изпълнителка на ролята на Виолета Валери през 1949 г. е Брилянта Кеворкян, после в нея се превъплъщават легенди като Пенка Маринова, Цветелина Малджанска, Мария Цветкова. Със забележителния си певчески и актьорски талант Даниела Караиванова се е превърнала в любимка на публиката, а неоспоримите й професионални качества всеки път очароват и впечатляват ценителите на оперното изкуство не само в Русе. В едно интервю тя споделя: „В драматичните роли успявам да извадя на повърхността емоционалност, която е скрита дълбоко у мен, да я пресъздам със своята инвенция“. За изпълнението си тя получи заслужени бурни овации от благодарната публика.
Дебютът на Александър Крунев на професионалната сцена е като Жорж Жермон в Пловдив. Навярно тази първа негова любов го въодушевява, за да бъде отново блестящ в тази роля на русенска сцена и неговите запомнящи се арии, завършваха с възгласи „браво“.
Младият, талантлив и харизматичен тенор Рейналдо Дроз в ролята на Алфред допълва прекрасното трио изпълнители в юбилейната русенска „Травиата“. Тенорът Рейналдо Дроз е роден във Венецуела. Мечтата му да учи в класа на Райна Кабаиванска го довежда в нейния майсторския клас в Нов български университет в София, където печели стипендия за обучение в Музикалния институт „Веки-Тонели“ в Модена, Италия.
Оркестърът с няколко млади инструменталисти, набиращите опит от по-старите, беше на висота.
Принос за доброто изпълнение има и концертмайсторът Тамара Лазарова
Затова при бисовете развълнуваният диригент Владимир Бошнаков спусна, като награда, в оркестрината две от многото подарени кошници цветя. Плътният хор, подготвен от Стелияна Димитрова-Хернани, беше активно действащо лице във всяка картина. Впечатляващ бе и кордебалетът, чието изкуство изисква пределна групова съгласуваност и точност на движенията на танцьорите. Гъвкавостта, грацията и артистичното изпълнение на кратката балетна програма бяха на висота. Явно японското присъствие сред изпълнителите внася своя характерна нотка свежест в новата визия на балета.
За да не изглежда написаното дотук като панегирик, си позволявам и някои забележки, неизбежни за сериозните статии. Като всяко човешко дело и този спектакъл има своите
малки несъвършенства, които лесно биха могли да се поправят, защото според класиците „Дребните неща правят съвършенството“
Преди всичко трябва да се отбележи дразнещата модерна прическа на Иван Пенчев, с която той се превъплъщава в различни персонажи в три поредни спектакъла на русенска сцена, с драматургия от различни епохи: в граф Алмавива в „Севилския бръснар“ (създадена през 1816 г.), виконт Гастон в „Травиата“ (1853 г.) и барон Коломан Жупан в оперетата „Графиня Марица“ (1890 г.). Иван Пенчев е много добър изпълнител с комедийно амплоа. Да си спомним прекрасното му превъплъщение ролята на тъпанаря в операта „Луд гидия“ (2018 г.) на Парашкев Хаджиев. Оттогава с интерес наблюдавам неговите изпълнения. Мъжката прическа модерен стил - фрейд за 2024 г., маскирана за кратко под трансилванския калпак на барон Коломан донякъде може да се преглътне, но тя е недопустима за граф (Алмавива) от средата на ХVIII век, за когото перуката е неотменима част от облеклото. Във втората половина на XVII в. аристократите се появяват на обществени места предимно с перуки за подчертаване на общественото им положение. Във Великобритания е запазена традицията и днес в съдебните зали - съдиите, както и членовете на Камарата на лордовете да са с мантии и перуки. В „Севилския бръснар“ би могло той да не е с традиционната бяла перука, но е наложително маскиране на модерността, тъй като последната не е характерна класическа опера, а за естрадата - по която се забелязваше актьорско залитане в отделни моменти и в „Травиата“. И ако причината за тези грешки са режисьорски решения, би следвало Иван Пенчев да протестира, че не са прави, а ако е обратното, тогава това което са помислили някои зрители, че причината за прическата е кожен проблем, и това не е така, тогава проблемът не е в кожата, а под нея.
Черният дрескод на Жорж Жермон, на фона на прекрасното пеене на Александър Крунев, е твърде мрачен. Той би могъл да бъде по-освеж в епизодите без силен драматизъм. Доктор Гренвил на Момчил Миланов изглежда повече като ангел на смъртта, когато подава лекарствата на болната Виолета, а не като лекуващ лекар. М. Миланов е сериозен изпълнител, със запомнящи се роли в други опери и малко живост в първа част ще кореспондира с духа на тази картина. На читателите, несвикнали с приятелска критика на човешките дела и започнали вече да се възмущават от тези бележки, ще припомня думите на Васил Левски, когото уж всички много почитаме, но рядко спазваме заветите му: „Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора“ (цитат от писмото на В. Левски до Иван Кършовски, 1871 г.).
След тази чудесна премиера възниква един голям въпрос
Пропуснахме 100-годишнината, но защо тази година не се празнува 105-та годишнина на Русенската опера, а само 75 години Русенската държавна опера? Защо се загърбват 30 години оперно дело в Русе, за което има много основания и достатъчен брой факти? Това не е ли израз на градски нихилизъм? С едно празнуване на 105 години на Русенска опера не се затъмнява постигнатото от Държавната опера, а единствено ще се подчертаят нейните корени, защото 1949 г. е само началото на нов етап в развитието на русенското оперно дело, който не започва на гола поляна, а черпи сили за бъдещия си възход от богатото минало. Но това е тема за друг разговор.
Благородният стремеж на Русенската държавна опера да отбележи достойно 75-ия си юбилей следва да се подкрепи от другите културни институти. Например Русенската библиотека може да направи изложба с публикации и книги за операта, Държавен архив-Русе - изложба със снимки и документи от своите фондове, Русенският музей с - артефакти от своите хранилища, Регионалният център на БНТ - да издири записи на русенски оперни постановки от миналото във фондовете на БНТ и БНР, които да излъчи и дори да се представят в Доходното здание, а вестник „Утро“ - една ретроспекция на публикации за операта на страниците на предшественика си - вестник „Дунавска правда“.
След продължителните овации Пламен Бейков се раздели с публиката с пожеланието: „Днес всички ние, които живеем и работим, потопени в красотата на класическата музика под уютната стряха на Русенската опера, оставаме верни на мечтите и заветите на нашите вдъхновени предшественици. С доверието и с подкрепата на нашите съграждани, продължаваме пътя на Русенската опера и подготвяме неговите нови измерения в бъдещето на Русе и в бъдещето на България. Да си пожелаем всички, които сме тук да сме и на нейния 100-годишен юбилей!“. Последваха традиционните кошници цветя и приветствия от българския президент, от държавни институции и културни институти от София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и др.
Достойно есть!
Доц. Атанас КОЛЕВ