Статия за изследването е публикувана в сп. "Астрономия и астрофизика" (Astronomy & Astrophysics).
Според преобладаващата теория водата е пристигнала на Земята с астероиди и комети, тръгнали отвъд Слънчевата система през първите сто милиона години след образуването й.
Астрофизикът Куентен Крал, първи автор на изследването, обяснява пред АФП, че процесът, който предлагат, е "малко по-естествен и малко по-прост за организиране", не толкова случаен и най-вече приложим за други скалисти планети в Слънчевата система, като Марс и Меркурий, за които е известно, че съдържат вода, също като Луната.
Отправната точка за изследователите е астероидният пръстен - пръстен от малки небесни тела, разположен между Марс и Юпитер, който е бил много по-масивен, когато Слънчевата система се е формирала преди 4,6 милиарда години.
"Знаем, че първоначално астероидите са били ледени", обяснява изследователят от института за космически и астрофизически изследвания LESIA на обсерваторията към Парижкия университет за природни и хуманитарни науки PSL в Париж-Мьодон.
Днес не виждаме много от този лед, освен на Церера, най-масивния от астероидите. Но следи от него могат да се видят върху други, с наличието на хидратни минерали. Като тези, идентифицирани в пробите от астроида Рюгу, донесени неотдавна от японска мисия.
Идеята на екипа на LESIA, в който участва и астроном от Института по физика на земното кълбо в Париж, е, че Земята наистина е събирала вода от астероидите, но те не са я доставяли директно до нея. В този сценарий Слънцето току-що се е формирало и нагрява астероидния пояс, достигайки своя пик преди около 25 милиона години. Това нагряване "сублимира водните ледове" и образува "диск от водни пари на нивото на астероидния пояс", обяснява Куентен Крал.
Оттам този диск се разпространява в Слънчевата система чак до Земята, която постепенно улавя този ресурс, докато се охлажда. След като бъде уловена от гравитацията на планетата, тази водна пара остава на нея в течна форма.
Моделът, разработен от Куентен Крал и неговите колеги, действа също толкова добре при масивен пояс от астероиди, какъвто те предполагат, че е бил поясът на нашата система, както и при по-тънък пояс, но за по-дълъг период от време.
Подобна хипотеза се изказва за първи път. Но тя "не се появява от нищото", обяснява астрофизикът. Тя се дължи до голяма степен на наблюденията, направени от радиотелескопа ALMA, който е специализиран в откриването на облаци от газ и прах във Вселената.
"От десет години знаем, че в поясите на планетезималите", т.е. астероиди и минипланети, от извънслънчеви системи има дискове с въглеродни и кислородни газове. В миналото можехме да видим само прах, но сега виждаме газ. Или воден лед в астроидния пояс на HD 69830 - звездна система с поне три планети, обясни Крал.
Затова астрономите са търсили системи малко по-млади, около които още има диск от водна пара, за да тестват хипотезата си.