Съдът отряза ексшефка във „ВиК“ за 181 хиляди лева обезщетение

Искате ли при прекратяване на договора ви работодателят да ви брои като обезщетение толкова пари, колкото се изработили за 3,5 години? Разбира се,  трудното е само да се намери толкова щедър работодател, с когото да подпишете договор за такова обезщетение. Но явно не е невъзможно. 
Върховният касационен съд отхвърли окончателно претенциите на бивша ръководителка на отдел „Човешки ресурси“ във „ВиК“-Русе. 
В допълнително споразумение към нейния договор от далечната 2012 г. работодателят се е задължил да заплати обезщетение при прекратяване трудовия договор по негова инициатива в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година общ трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. И когато в края на 2022 г. тя е освободена поради навършване на години за пенсиониране, вече имала 41 г. трудов стаж. Последната й брутна заплата не била никак лоша - 4428  лева. Така че жената поискала 181 548 лева обезщетение. 
След като новото ръководство отказва да плати такова обезщетение, тя завежда дело в съда. Но удря на камък - всички инстанции отхвърлят претенциите. Според магистратите такова споразумение с липса на краен срок противоречи на добрите нрави, тъй като означава, че служителят не следва да се освобождава от заеманата длъжност доживотно под страх от заплащане на прекомерно обезщетение. Но не този морален аргумент е решаващ за съда. Както Окръжният съд в Русе, така и Върховният касационен съд смятат, че независимо от формата на подписаното допълнително споразумение, постигнатата уговорка не покрива елементите от фактическия състав на чл. 331 на КТ - „Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение“. А служителката е освободена по чл. чл. 328, като й е изплатено стандартното в този случай обезщетение. Така според магистратите хипотезата, при която работодателят ще дължи по една брутна заплата за всяка година трудов стаж, изобщо не е настъпила.
В крайна сметка за пенсионираната служителка остават само разходите за направените разноски по делото, които надхвърлят 10 000 лева.