Томът съдържа 135 интервюта и 26 статии на акад. Николов, публикувани в печатни медии от 1993 до 2023 г. Археологът разказа, че не е имал идея да пише мемоари, но през последните години негови колеги и приятели са го подтиквали да издаде книга.
„Тогава ми дойде идеята, че, всъщност, през годините съм казвал всичко, което мисля, пред медиите. Разбира се, това, което успях да събера, е само публикувано в печатните медии, но мисля, че е достатъчно, за да бъдат ясни позициите ми по проблеми на археологическото наследство, особено от последното десетилетие на миналия век и първото десетилетие на това столетие“, отбеляза акад. Васил Николов.
Той посочи, че този период е много сложен за археологическото наследство на страната. И този период не е съвсем свършил, допълни археологът.
„Макар и късно в живота, имах късмета да срещна Васил (Николов – бел. а.) и да работим заедно. И съм изключително възхитен от неговата непресъхваща енергия“, каза по време на събитието председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. „Винаги съм се радвал на това, че той има позиции, които отстоява и нищо не му пречи да ги каже така, както са, понякога и може би – не чак толкова приятни. Работихме осем години, част от тях – в качеството му на заместник-председател на Българската академия на науките, част от тях – той ме съветваше в една област, в която аз съм дилетант – културно-историческото наследство“, отбеляза акад. Ревалски.
„В „Предизвикателства, позиции, праистории“ на акад. Васил Николов се срещат и хармонично допълват научното, публицистичното и полемичното. Убедена съм, че между текстовете и личността, която ги твори, има съдбовно обвързване“, каза доц. Елка Трайкова. Според нея книгата на акад. Николов е различна от всички в неговата научна библиография. „Тя е своеобразна равносметка, но и отворена към допълнения и към следващите поколения, защото създава памет, носи познания и много ярки послания към нашата съвременност“, посочи доц. Трайкова.
„Хронологично подреденият разказ в продължение на 30 години – от 1993 до 2023 г., без да разколебава личните позиции на автора, без да създава нови исторически митологеми, но и без абсурдния цинизъм на немотивираното отрицание на националното като принос към световната история, показва, че отговорността на учения е съвместима с ролята и публичната личност, но само когато тя има морал и отстоява позициите си“, допълни тя.
Това не е книга по археология, а е книга за археологията, при това тя може да окаже неоценима услуга на археологията, отбеляза по време на премиерата акад. Петър Кендеров, който е автор на предговор към книгата.
Според акад. Светланка Куюмджиева изданието би могло да се определи като научна биография в документи и снимки, основаваща се на 135 интервюта и 26 статии в един 30-годишен период. „Това е период, в който авторът не е бил просто наблюдател, а участник във водовъртежа на радикалните промени, ставащи по това време в държавата ни, засягащи и културно-историческото наследство и в частност – науката археология“, отбеляза тя.
„Васил Николов е сред личностите, които не се бутат в първата редица, поради което понякога можеш да не ги забележиш веднага. Това е факт единствено до момента, в който трябва да се свърши някоя, обикновено, важна работа и хоп: „Извикайте Николов“. В това отношение ролята на юбиляря е твърде сполучливо отражение на начина, по който от десетилетия сме свикнали да действаме като държава към големите си експерти“, каза проф. Петър Стоянович.
Приветствие по повод премиерата на „Предизвикателства, позиции, праистории“ бе изпратено от директора на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Христо Попов.