Концепцията е разработена от международен екип с творчески ръководител проф. Уве Брюкнер.
Проф. Брюкнер от “Studio Uwe Bruekner” e архитект, сценограф, преподавател и едно от големите имена в създаването на съвременни концепции за музеи и посетителски центрове в цял свят, посочи арх. Иванова. Той е създател на над 500 проекта и е отличен с над 200 награди. Някои от неговите проекти са музеят на БМВ в Мюнхен, Посетителският център на Европейския парламент в Брюксел и Галерията на Титанкамон в Големият египетски музей в Гиза, Посетителският център на Церн в Женева. „Визията беше създадена съвместно с българското студио “Ehouse Architects” начело с арх. Анна Неврокопска, доказан специалист по опазване на културно наследство у нас, и арх. Добрин Цветков, който създаде впечатляващите визуализации”, посочи още арх. Дора Иванова, която е и ръководител на процеса.
Визията за паметника „Бузлуджа“ е част от холистичния подход на фондацията за опазване на монумента, посочи тя и напомни, че организацията е основана през 2015 г. и до момента е осъществила десетки успешни проекти, както за опазването на мозайките на терен, така и за популяризиране на каузата чрез организация на фестивали и конференции. Фондацията провежда мащабна проучвателна дейност за изготвяне на „План за опазване и управление“ на монумент „Бузлуджа“, а над 100 експерти от десет държави работят три години за проучванията и анализите. Работата е започнала с дигитализиране на съществуващата документация и лазерно сканиране на монумента и така са създадени подробен 3D модел и прецизни чертежи. Проведени са обстойни конструктивни обследвания и статистически изчисления на носещите конструкции, а състоянието на инсталациите и на всички повърхности е оценено и документирано, обясни арх. Иванова. Изготвена е цялостна стратегия за опазване с принципи и насоки, включително финансов и времеви план. Част от тази дейност е и проучването на идеи и сценарии за нова функционалност на сградата.
Арх. Дора Иванова е категорична, че Дом-паметникът на връх „Бузлуджа“ има пълния потенциал да се превърне във водеща световна културна дестинация. „Концепцията предвижда запазване на автентичността на монумента, като оригиналните мозайки и повърхности са съхранени в актуалния им вид, а система от прожекции разказва различни истории. Една от тях е историята на мястото -създаването, използването, разграбването и критичното преосмисляне на „Бузлуджа“, посочи тя. В основната зала биха могли да се провеждат международни събития като конференции и форуми за около 400 души, а целогодишен културен календар може да предлага концерти, пиеси, кино прожекции, танцови и други представления и пърформанси. Сред идеите на екипа е посетителите да могат да се качат до върха на 70-метровия пилон и да се насладят на изключителната 360-градусова панорамна гледка над билото на Стара планина. „Това са само малка част от идеите и възможностите за развитие на мястото“, коментира арх. Иванова.
Видео представянето „Визия за Бузлуджа“ показва една от много възможности, а целта е да провокира въображението на всеки зрител и да бъде основа за диалог и съгласуване на дългосрочна стратегия за опазване на монумента за идните поколения.
Видео представянето на концепцията може да видите тук.
Според фондация „Проект Бузлуджа“ местният референдум за управлението на паметника, който се състоя в Казанлък, е успешен акт на пряка демокрация и въпреки че активността не достигна необходимите 40 процента, е ясно заявено мнението на участвалите граждани, че паметникът заслужава ново бъдеще.
Припомняме, че на 17 ноември жителите на община Казанлък имаха възможност да отговорят на въпроса "Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот - частна държавна собственост „Дом-паметник" на връх Бузлуджа за 10 години?" Причината за иницииране на референдума е, че Община Казанлък има изготвен и одобрен европроект за консервацията на паметника на стойност почти седем милиона лева, но задължително условие за това е да поеме управлението му. Партньор в идейния проект за консолидация е и фондация „Проект Бузлуджа“. Референдумът се оказа невалиден поради недостатъчна избирателна активност, но общо 93,08 на сто от гласувалите отговориха на въпроса с „да“.