Русенската опера навършва днес достолепните 75 години. Тази вечер в Доходното здание завесата ще се вдигне, за да припомни първото оперно заглавие в Русе - „Травиата“ на Джузепе Верди. С него започва биографията на Русенската опера, която за 75 сезона е преживяла възходи и драми, бляскави овации и не докрай разбрани и адмирирани експерименти, тревоги и триумфи.
На 27 ноември 1949 година режисьор на „Травиата“ е Драган Кърджиев, диригент е Константин Илиев, Виолета е Брилянта Кеворкян, Алфред Жеромон - Косьо Лунгов, Жорж Жермон - Кирил Кръстев, Флора - Вяра Въжарова, Анина - Даница Тодорова, Барон Дюфол - Алексей Милковски, Доктор Гренвил - Никола Николов, Гастон - Стефан Георгиев-Хернани.
Днес режисьор е Нина Найденова, диригент - Владимир Бошнаков, Виолета е Даниела Караиванова, Алфред - венецуелският тенор Рейналдо Дроз, Жорж Жермон - Александър Крунев, Флора - Нели Петкова, Анина - Петя Цонева, Барон Дюфол - Стоян Стоянджов, Доктор Гренвил - Момчил Миланов, Гастон - Иван Пенчев.
Създаден на ръба на две политически епохи за България, русенският оперен театър винаги е бил широко отворен за талантливи артисти и за интригуващи заглавия. След 1999 година, когато по силата на пореден порив за промени в културните политики приключи животът на Русенската филхармония (наречено евфемистично Добединение на филхармоничния оркестър с Държавна опера-Русе) операта поема задачата освен сценични заглавия да се заеме активно и с концертна дейност.
По повод 75-ата годишнина разговаряме с директора на Русенската опера Пламен Бейков.
- Господин Бейков, кога за първи път влязохте в Русенската опера?
- За първи път пях тук през 2000 година, когато ме поканиха за едно видеозаснемане на „Слугинята-господарка“. А след това вече на сцена, пред публика, пях в „Дон Паскуале“, постановка на Теодор Стамболиев. И през 2007 г. започнах работа тук.
- Вече трета година сте директор. Защо решихте да се кандидатирате?
- ... Няколко човека от състава ме помолиха да го направя. Имам идеи, които разработих в моята концепция. А и знаех, че познавам операта отвътре, знаех какво искам и какво може да се направи.
- След като спечелихте конкурса и станахте директор, нещо изненада ли ви?
- Ако говорим за изненада, сега мога да кажа, че съм по-скоро изненадан за самия себе си - за тези три години открих, че съм оптимист, може би съм дори наивен повече, отколкото е допустимо. Въпреки всичко, което се случва, подхождам в някаква степен романтично до степен на безотговорност към самия себе си.
Защото вероятно това е най-тежкият период за Русенската опера в нейната история
Ако го нямаше предизвикателството с пожара, който преобърна нещата през 2020-а, всичко би било далеч по-лесно. Тогава моята задача щеше да остане това, което предвиждах и което по същество е работата на директор на един такъв институт: реформираш, надграждаш, изграждаш нови посоки. За съжаление, пожарът постави една наистина драматична точка на тази парадигма.
- Пожарът в началото на юли 2020 г. унищожи сцената, но отвори и други проблеми. Докъде стигна работата по ремонтите?
- Цялостната работа включва четири етапа: укрепване на сградата, работа по вертикалната планировка, вътрешни ремонтни дейности за ликвидиране на последиците от пожара и оборудване с техника. Това са четири отделни обществени поръчки. От четирите етапа два са изпълнени, по четвъртия вече имам договор за набавяне на необходимата техника, проблем остава третата задача. Това, което спъва работата, е обществената поръчка за вътрешните ремонтни дейности.
А без да бъде направен този ремонт, няма къде и как да бъде доставено техническото оборудване
което е за около 3 милиона лева. И изобщо, без вътрешния ремонт всичко остава без движение.
- Говорим за ремонт на сцената?
- Сцената - задължително. Но също и северното крило на сградата, което от 70-те години на миналия век не е пипано. Ще бъдат ремонтирани гримьорните, ще направим товароподемник, необходим за сваляне на костюмите, ще бъдат ремонтирани стълбищата, фоайето. Слава богу, самата сграда сега е в добро техническо състояние. Укрепена е, което беше изключително важно. Покривът е направен. Имаме договор за техниката - в него са включени автоматична чига, множество осветителни тела, интерком, озвучителна техника.
- Каква е стойността на оборудването?
- 3 500 000 лева. Редно е Русенската опера да разполага със съвременна техника, която да дава възможности за нормална работа. А
при едно модерно оборудване Русе отново ще има още една сцена
която ще бъде използвана и за гостуващи постановки, и за други събития - както е било преди.
- Но вътрешният ремонт блокира по-нататъшната работа. Какъв е проблемът?
- Обществената поръчка. Комисията прецени, че нито една от четирите фирми-кандидати не отговаря на условията. И една от тях обжалва това решение.
- Каква е сумата за този ремонт?
- 4 138 224 лева.
- Колко време може да отнеме това?
- Нямам никаква представа! Знам само, че е много потискащо - и се отразява на основната ни дейност. Ако нямаше обжалване и имахме необходимите средства, можеше за 2025 г. вече да се върнем към нормалния си ритъм на работа. Да не говорим, че и укрепването, и вертикалната планировка са извършени, но не са разплатени докрай - все още са дължими около половин милион лева, които тежат на нашия бюджет.
- А тези пари откъде трябва да дойдат?
- Министерството на културата трябва да плати цялата сума, те са дали съгласието си да сключим договорите.
- В министерството явно имат доста други грижи...
- Впрочем, Русенската опера премина един административен одит от Инспектората на Министерството на културата, който приключи с висока оценка.
- Кога направиха одита?
- В първите дни на октомври.
Тук одит не беше правен от години
Очаквах, че това ще стане, след като станах директор, и когато това не се случи, потърсих частен одитор.
- Грижите са много и пречат на творчеството. Но да минем от безрадостните теми към същината и смисъла на операта. Колко души наброява съставът?
- В момента са 264. Оркестърът е с около 80 инструменталисти, 12 са солистите, около 35 е балетната трупа, приблизително толкова са и хористите, 12 души са администраторите, прекрасни хора работят в художествените и техническите ателиета и служби, ние сме една от привилегированите опери в България, която има свое шивашко ателие, в което работят талантливи и сърцати хора.
- Какви са акцентите в репертоара?
- Операта в Русе винаги е балансирала между класическите заглавия и модерната музика и опера. Това се отнася и за балетната класика и модерния танц. Държа да се спазва тази тенденция и го правим.
Тук се намесва и едно ново явление от последните години - комерсиалните програми, предназначени за по-широка публика
които са неизбежни с настоящата система за финансиране. Факт е, че концертите с братя Аргирови и с Рафи минаха при пълни зали в НДК. И все пак, стараем се да не излизаме от територията на добрия вкус и естетика.
- Впрочем, често се чуват упреци, че Русенска опера поставя оскъдно малко оперни заглавия и че това е в разрез с основната роля на оперния театър.
- Да, така е. Прави са тези, които ни упрекват в това. Но ако имахме собствена сцена, нещата биха стояли по различен начин. Стараем се всеки месец да показваме една опера, една оперета и една балетна постановка. Толкова ни се позволява да използваме Голямата зала на Доходното здание. Не мога да не благодаря на общинската управа за това, че използваме тази сцена безплатно.
- Какво не успяхте лично вие да направите досега от планираното от вас?
- Мъчно ми е, че не успях за 100-годишнината на Константин Илиев да поставя неговата опера „Еленово царство“
което е и в моята концепция. Това е сложно атонално произведение, което би било добре да е включено в рамките на фестивал... Но за тези три години се убедих, че концепциите и плановете са нещо, което често се разминава с действителността.
- Да направим един бърз блиц. Кое ви беше най-трудното през трите години?
- Недостигът на време и сили за по-задълбочено и сериозно занимание с художествената дейност. Разсъждавам дали промяната и манталитета са в категорията невъзможни. Не мисля. Но може би това е и най-трудното - промяната в манталитета и възстановяването на имиджа на Русенска опера.
- Най-лесното?
- Има прекрасни творчески състави - оркестърът, хорът, балетната трупа, художествените ателиета - които като получат определено задание, работят професионално и се справят отлично. Тримата диригенти Димитър Кьосев, Владимир Бошнаков и Вилиана Вълчева са професионалисти и пристъпват към всяка творческа задача отговорно и сърцато, оркестърът се представя чудесно в Англия и Германия, направи пълноценни симфонични картини в балета „Пожар“ с фрагменти от почти всички симфонии на Шостакович, изпълниха модерната музика от балета „Калиопа“ на Емил Табаков, свириха Васил Казанджиев в концерта под палката на Йордан Камджалов. Хормайсторът Стелияна Димитрова-Хернани е прекрасен професионалист, не случайно оперният хор бе избран да партнира на Анна Нетребко и с Андреа Бочели.
- Най-горчивото?
- Че времето не стига...
- Най-сладкото?
- Да вляза в концертната зала, да слушам и да гледам и да се радвам на предсдтавлението. Това ми носи абсолютно удовлетворение. На мен ми доставя удоволствие да бъда в услуга на тези хора - не знам как ще прозвучи това - но аз
искрено се радвам да правя възможното, за да могат те да дадат всичко от себе си на сцената, въпреки мизерията, в която подготвят излизането си пред публика
Доставят ми радост и образователните концерти, които отнемат време, но докосват децата по неповторим начин.
- А къде остана режисьорът Пламен Бейков?
- Нека не се повтарям с липсата на време. Но ще режисирам постановката на една ранна опера на Верди, която Русенска опера ще покаже за първи път в България. Това е „Ломбардци“ и е написана след „Набуко“. С нея ще участваме във фестивала „Мартенски музикални дни“.
- Какво друго да очаква публиката след празничната „Травиата“ днес?
- През декември ще спазим още една наша традиция с балета „Лешникотрошачката“ на Чайковски. В новата постановка ще участват и студиото за модерен балет „Фрийдъм“, деца от Училището по изкуствата и балерини от школата към читалище „Захари Стоянов“. През януари ще представим „Лучия ди Ламермур“, а
за „Мартенски музикални дни“ готвим и световната премиера на монооперата „Алма“ на Любомир Денев-баща
режисьор е Вера Немирова.
- С какво настроение се подготвяте за датата 27 ноември?
- Все още не мога да почувствам празничния тон - твърде много са задачите и проблемите, най-вероятно те ще бъдат отместени за кратко в сряда. За нас е много важно традиционната русенска „Травиата“ да е точно в деня, когато е записала първото изречение в първата страница от паметната книга на операта. Тя ни връща към вдъхновения ентусиазъм на първите и дава основания за надежди. А аз, познавайки историята на Русенската опера, осъзнавам все по-отчетливо, че за мен е по-скоро привилегия да бъда неин ръководител, а не изпитание.
- Какви пожелания ще отправите към колегите си и към публиката?
- Бих искал в операта да има спокойствие, разбирателство, съгласие и всеки съвестно да си изпълнява задълженията. Колкото и тривиално да звучи, един такъв културен институт с множество творчески личности носи характера на едно семейство. В него се вписват и немалкото чуждестранни инструменталисти и балетни артисти.
Пожелавам на всички да се чувстват приобщени, единни и нека правенето на музика и изкуство да бъде убежище за всички
А на публиката пожелавам да изпитва радост от това, което правим, и да разказва и на други - да не се плашат от мита за елитарността на изкуството. То е белег за цивилизованост и наистина е убежище за всички.