За едни музиката е кауза. За други - слава. За трети - препитание. Но за всички, прекарали живота си на сцената, музиката си остава на първо място начин на мислене. Бях щастлива в началото на 75-ия сезон на Русенска опера да чуя три много впечатляващи концерта: този на Владислава Гарвалова и Божена Петрова; симфоничния концерт, посветен на Константин Илиев, дирижиран от изключителния диригент и тълкувател на съвременна музика Григор Паликаров и концерта на който е посветен този материал.
Дързост за музика
Който не разбира дързостта, не носи Душа, а душичка. Душичката се смущава от предизвикателства.
Темата за музиката и изкуството на XX в. е моя любима (може би защото съм й съвременник). Връхлита ме без конкретни поводи, в най-необичайни моменти и контексти като музикант, режисьор, певец, критик. Сега реших да я оставя да мине през мисленето ми, но този път ще се опитам да пиша...
Синестезия (от гръцки „заедно“, „усещане“) означава смесено състояние, или възприятие. Музиката на XX в. е синестезия, или необичайно и неконтролирано възприятие за „друго“, кръстосан разговор-изпитание между старо-ново, представи, съпротиви и най-вече толерантно разбиране на новото звучене на новия век.
И така: в мразовитата вечер на 15 ноември в зала „Европа“ на Доходното здание в Русе ценители на музиката се срещнаха с радващото изкуство на една смела част от състава на Русенска опера и концерта посветен на - 150 години от рождението на Арнолд Шьонберг и „Песен за земята“ на Густав Малер.
Самата аз се обърках в така обявената програма на културните събития за вечерта. Въпреки че съм фен на джаз феста още от времето на Петьо Парчето, с труд дадох приоритет на този концерт. Тук е момента да кажа, че не бих искала повече Общината и отдел „Култура“ да ме изправя пред подобен избор.
Но да се върнем на Шонберг и Малер - няколко думи, за да стане ясно на драгия читател защо точно Шьонберг и Малер.
Арнолд Шьонберг (1874-1951) е
не само знаменит композитор, но и истински новатор
Изследователка го сравнява с величия като архитекта Ото Вагнер, философа Лудвиг Витгенщайн, психоаналитика Зигмунд Фройд и физика Алберт Айнщайн. Влиянието на Шьонберг върху музиката на XX век е огромно. От атоналността до електронната музика, всичко това се основава на творчеството на Шьонберг - „най-радикалният творец в музикалната история на Европа“. Арнолд Шьонберг очертава съвършено различен път в композиторското мислене на своето време и създава Втората виенска школа. Неговите теоретични разработки променят изцяло съществуващата традиция на композиторско писмо с новата 12-тонова система - додекафония (основана на идеята за равноправието на 12-те степени на хроматичната гама). Странна съдба има този човек, чийто горещ темперамент е в пълно съответствие с постромантизма от неговата младост, после се включва в най-крайните тенденции на експресионизма, за да стигне до потискането и бичуването на дълбоката си природна същност, подчинявайки я на строгия правилник на една сурова дисциплина.
След дълъг път в една пустиня, където е бил уважаван, но и нападан от почти всичките си колеги
той живее достатъчно дълго, за да види световния триумф на идеите си след 1945 година. А дали е мислел, че по-малко от двадесет години след смъртта му същите - променени и склерозирали в тоталния сериализъм - ще бъдат на свой ред изоставени и отхвърлени?
Всичко това написах, за да е ясно колко трудно е това което сътвориха духовият квинтет: Димитър Б. Димитров - флейта, Ясухиро Накаяма - обой, Димитър Г. Димитров - кларинет, Венцислав Спиров - фагот, Кливер Фелицио - валдхорна. Тези прекрасни музиканти поеха риска да изсвирят духов квинтет оп.26 (1923/24) без диригент и знаейки, че подобна музика не е звучала от много години не само в Русе. Искрени комплименти за дръзновението.
Във втората част на концерта публиката, която за мое учудване не беше никак малко, имаше удоволствието да чуе симфонията-кантата на Густав Малер „Песен за земята“ в аранжимент на Арнолд Шьонберг, който е редуцирал оркестърът до камерен. Любопитното е, че Малер се обявява рязко против атонатолизма на Арнолд Шьонберг.
Впрочем Густав Малер (1860-1911) е бил
доста противоречива тревожна личност с възвишена етика, обзет от месианска воля
Животът на знаменития австрийски композитор и диригент, забележителен режисьор и театрален организатор е вълнуваща история на непосилна борба, изпълнена с изумително себеотрицание. Това действително е едно фанатично служене на изкуството, борба в името на високи и светли художествени идеали, против еснафщината и консерватизма в музиката.
В симфоничното си мислене Малер е дълбоко белязан от Брукнер, който е негов закрилник и приятел, както и от Вагнер, към когото изпитва огромно благоговение. Но след тези двама творци, той ще се връща непрекъснато към Бетховен, несравнимия маестро на симфонията. Той е с амбицията да осъществи един синтез от стиловете на тримата композитори и с желание да довърши подготвеното и започнатото от Бетховен в неговата Девета симфония.
Малеровата симфонична музика се характеризира с антиномията (противопоставяне на два законна) - песен/симфония, за което често търпи упреци. В четири от симфониите му (Втора, Трета, Четвърта, Осма) са включени и вокални партии. Следващите - с изключение на Осмата и на „Песен за земята“, са чисто инструментални. По собственото определение на Малер „Lied von det Erde“ е „Симфония в песни“ за редуващи се тенор и алт (или баритон). Завършена през 1909 година, „Песен за земята“ прозвучава за първи път на 20 ноември 1911-а, шест месеца след смъртта на Малер, в Мюнхен, под диригентството на прочутия Бруно Валтер, със солисти американските певци Сара Кайер и Уилям Милър.
Произведението прозвуча в изпълнението на инструментален ансамбъл от оркестъра на операта с диригент Вилиана Вълчева и солисти Андреана Николова и Петър Костов.
Посланието на това произведение е много дълбоко
Малер е ползвал стихове на немския поет Ханс Бедге, който е стъпил на китайската средновековна лирика. Произведението на Бедге се казва „Китайската флейта“. Малер не е познавал този поет, но много се впечатлил от произведението му и решил да напише „Песен за земята“. Прави го в един много труден период от живота си, когато неговата голяма дъщеря умира от дифтерия, и когато откриват тежката му болест на сърцето. Фактически той не успява да чуе творбата си на нейното първо изпълнение през 1911 година, споделя диригентът Вилиана Вълчева.
Прочитът и изпълнението на това особено трудно произведение за двамата изпълнители - певци, както и за тълкуване и единност беше представено с особено разбиране от диригента Вилиана Вълчева. Специално искам да отбележа майсторското вокално майсторство, темброва и динамична окраска на Андреана Николова и вокалното покритите на много трудната тенорова партия на Петър Костов. Голямо браво за всички замесени в тази впечатляваща музикална вечер с пожелание за повече подобни предизвикателни концерти и спектакли.
Д-р Аделаида ЯКИМОВА-
ФУРНАДЖИЕВА