Дюмон, който е работил и с други легенди на музиката като Далида и Барбра Стрейзанд, е починал в дома си в Париж в неделя вечерта след продължително боледуване, съобщи за АФП партньорката му Флоранс.
В социалната мрежа Екс френският министър на културата Рашида Дати отдаде почит към паметта на "свещеното чудовище на френската песен".
Роден в Каор, Франция, на 26 март 1929 г., Шарл Дюмон е тромпестит по образование. Големия завой в кариерата си музикантът прави в началото на 60-те години на миналия век, когато най-накрая успява да убеди "голямата" Едит Пиаф да изпълни една от неговите композиции.
Оттогава Non, je ne regrette rien се превръща в незабравим стандарт на Пиаф, познат по целия свят.
"Майка ми ме е родила, но Едит Пиаф ме даде на света. Без нея никога нямаше да направя всичко, което съм постигнал", каза музикантът в интервю пред АФП през 2015 г.
Пътят обаче е дълъг, преди Пиаф да се съгласи да изпее песента.
През 1956 г. от пианото на Шарл Дюмон, тогава 27-годишен малко известен музикант, се "раждат" нотите на това, което впоследствие ще се превърне в една от най-известните френски песни в света.
Първоначално Кралицата на френския шансон не е убедена.
"Пиаф вече ме беше изгонила три пъти, не исках да я виждам повече. Мишел Вокер, който написа текста, обаче ме убеди да опитам отново през 1960 г. Когато тя разбра, че ще бъда там, нададе вой и настоя срещата да бъде отменена. Ние все пак се появихме в дома й. Тя ни пусна да влезем. Изсвирих песента на пианото. И никога повече не се отделихме един от друг. Тогава тя беше в най-лошата си форма, а тази песен я върна към живота", разказва Дюмон пред АФП през 2018 г.
Срещата поставя началото на сътрудничество, което продължава няколко години - до смъртта на Един Пиаф през 1963 г., плод на което са над 30 песни. Сред тях са Mon dieu, Les flonflons du bal и Les amants.
"Ако съм станал международен композитор, то е благодарение на Едит", казва Дюмон, който след това работи с американката Барбра Стрейзанд.
Кариерата на Шарл Дюмон като певец също е белязана от сътрудничеството му с Пиаф. Самостоятелно той издава поредица от албуми, в които любовта заема лъвския пай.
До 2019 г. Дюмон продължава да се изявява на сцена. "Когато се върнеш пред публика, която е дошла да те види, както е идвала преди 20, 30 или 40 години, и те приема по същия начин, това ти връща твоите 20 години", споделя той.