"...Тези двама младежи [Константин Илиев и Добрин Петков], пристигайки в Русе, сформират един оркестър от така наречените шкартирани адвокати, инженери, зъболекари и доктори. Тогава, след 9 септември, първите години имаше хора уволнени за някакви "тъмни неща" в произхода им. Без да са завършили музикална академия, без да са професионалисти, бяха взели по няколко урока цигулка, флейта и чело и работата с тях често се състоеше в чисто педагогически изисквания. Хората идваха с цигулките си и щимовете в къщата на Добрин и той изработваше всеки пръст, всяко вибрато, всяка част на лъка и т.н. като за свирене на концертен рецитал...".
Акад. Васил Казанджиев
Настоящото изследване е пръв опит да се разкаже за шкартираните адвокати, инженери, лекари и пр., както ги нарича акад. Васил Казанджиев, изиграли важна роля в сформиране на симфоничния оркестър и за създаване на оперен театър в родния му град. Какви са "тъмните дела" в произхода им, заради които нямат право да упражняват професията си? И как тези "шкартираните" общуват с другите - "нешкартираните" музиканти, хористи, солисти, сценични работници и др. и заедно, с много ентусиазъм, любов и всеотдайност, сбъдват отколешната мечта на поколения русенци да си имат своя опера? Изследователската гледна точка е насочена към личните съдби на певци, оркестранти и служители в администрацията на новосъздадените културни институции в града, чието бъдеще е предопределено завинаги от преврата на 9 септември 1944 г.
Създаване на културна институция в период на тежка следвоенна икономическа криза, когато страната изплаща тежки репарации на победителите и при смяната на политическата система, наложена с жесток терор срещу политическия, стопанския и духовен елит на нацията, изисква постоянство и неотстъпчивост, умело използване на новите политически реалности и уверени, последователни, внимателно обмислени действия към желаната цел. В първите месеци след преврата на 9 септември 1944 г. само в Русе са извършени над 100 убийства, осъществени са повече от 1300 ареста и ежемесечно са изпращани в лагери на различни срокове по над 100-200 политически противници на комунистическата партия. Ежедневно местните хора научават ужасяващи новини за изчезнали роднини, приятели, колеги, съседи, за арестувани търговци, банкери, мълви се за изселени и въдворени в лагери. Младите, необразовани, цинични отечественофронтовци, възпитани да мразят богатите, брутално нахлуват в домовете и предприятията на заможните граждани, възприели европейски образци на поведение, построили красиви и уютни жилища и създали аристократичната атмосфера на "малката Виена". Превратът на 9 септември 1944 г. променя завинаги живота в града - потомците на старите русенски фамилии попадат в категорията на "шкартираните". Родителите им са арестувани, имуществото - разграбено, а с клеймото "бивши хора" губят социалния си и обществен статус, бъдещето им е обречено. Незабравим е споменът на Петър Спасов, цигулар, един от основателите на филхармонията, за поведението на извършващите обиски в дома им: "държаха се като диваци, каквото видят грабят". Ученолюбив и любознателен, син на полковник, осъден за "груби фашистки прояви", г-н Спасов пази в семейния си архив бележката, с която ОФ не му позволява да продължи образованието си.
Бруталната, първична жестокост на малограмотните пришълци не успява да убие неповторимия русенски стил на традиции, на интелигентност, на любов към музиката, на топлота и сърдечност в общуването. Веднага след края на войната, още през 1945 г., оркестрантите и хористите от създадени в началото на ХХ в. формирования, се събират отново и възобновяват репетициите си. Изготвят се необходимите документи за официална регистрация на "Оперната дружба" (първият опит за създаване на Оперна дружба в Русе през декември 1906 г.). Съставен е Устав и Правилник за управлението и служебния ред на симфоничния оркестър при Музикално дружество "Оперна дружба".
Членове на Дружбата са авторитетни и уважавани граждани
- юристи, инженери, военни, лекари, аптекари, музиканти. Сред тях са юристът Димитър Сакакушев, дългогодишен член на ръководството на музикално дружество "Лира", автор на най-ценните изследвания за музикалния живот в Русе; съдебният следовател Христо Нурев и прокурорът Димитър Мутафов - и "двамата страстни поклонници на музиката и дейни ентусиасти в организирането на хоровото дело в града" (Чендов, Г. "Пауново перо"); братя Казанджиеви - инж. Иван Казанджиев учил във Виена и Грац, баща на композитора акад. Васил Казанджиев и Константин Казанджиев-Фалана, първият артистичен секретар на операта, следвал търговски науки в Германия и консерватория във Виена, където се сприятелява с Франц Лехар (потомците му пазят снимка с автограф и посвещение от композитора); братя Ковачеви - Александър Ковачев, завършил право в Швейцария, адвокат и кмет на града и д-р Никола Ковачев, дипломиран лекар в Прага; адвокатите Страшимир Наумов, Христо Армянов, Йордан Рашенов и дъщеря му пианистката Катя Рашенова, д-р Владимир Горанов, певците Стефан Георгиев-Хернани, Любен и Стефка Мусеви, полковник Атанас Семизов и др.
Задължение на Дружбата е да набавя необходимите инструменти, да поддържа музикална библиотека, да осигурява нотния материал и пр. Редовни членове са тези, които са минали проверителен изпит за техните музикални способности, имат "прогресивни схващания за изкуството". И за да бъде утвърден Уставът, е вписано и изискването - да са "непровинени във фашистки прояви".
Сред първите назначения в щата на оркестъра и операта
са синовете на двама депутати в ХХV ОНС - Димитър Икономов и Димитър Махмудиев, изселени от София, които, начело с подпредседателя на НС Димитър Пешев, на 17 март 1943 г. подписват петиция до министър-председателя проф. Богдан Филов в защита на българските евреи. На 1 октомври 1948 г. на изпит се явява Христо Димитров Икономов, роден 11 януари 1924 г. в Дупница /от 1948 до 1990 година - Станке Димитров/. Баща му Димитър Икономов е обвинен в германофилство от т. нар. народен съд и въпреки явяването на евреи в негова защита, е застрелян заедно с регентите, депутати и министри на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 г. Смъртната присъда на бащата предопределя и съдбата на сина му - юрист по образование, работил в Софийския съд. Веднага му е отнето правото да упражнява професията си. Христо Икономов свири девет месеца в Музикалния театър, но е изселен от София и в Русе преминава житейския му път. Пред комисия в състав: Емил Караманов - диригент на общинския симфоничен оркестър, Христо Дюлгеров - концертмайстор, Михаил Николов - водач на виолончелистите в оркестъра, Икономов изпълнява на цигулка щим из "Чардаш" от Монти, "Егмонт" - увертюра от Бетовен и "Приказка" от Петко Стайнов. Оценката на комисията е, че кандидатът има "много добра лъкова техника, топъл и брилянтен тон, отлична нотна грамотност". Колегите му са го запомнили с неповторимото му чувство за хумор и
с усмивка го цитират: "Диригентите са наши класови врагове!"
Подобна е съдбата на касиера на операта Димитър Махмудиев, чието име фигурира в първата ведомост за заплати на операта (1950). Баща му Филип Махмудиев, независим депутат от Горна Оряховица, е осъден на пет години затвор. Изпращат го в лагерите в Добрево, Ножарево и Белене, отнето е софийското жилище на семейството. Пристигат Русе, бащата работи като водопроводчик, синът сключва брак с мецосопраното Богдана Хаджитодорова, меломаните си спомнят участието й в операта "Риголето". В същата, най-ранна ведомост на операта, е вписано името и на певицата Елисавета Йовович, чиито съпруг, адвокат Божко Ковачевски, също е депутат в ХХV ОНС с изпълнена смъртна присъда. Една от най-големите изпълнителки на лирични сопранови арии в репертоара на националния ни оперен театър между 1923 и 1944 г., е интернирана във Враца, Стара Загора и Русе. Пее арията на Виолета в първия предпремиерен спектакъл на новосъздадената русенска опера, състояла се на 8 ноември 1949 г. Съпруга на "враг на народа", специализирала оперно пеене в Париж, тя не е допусната на сцената на премиерата на "Травиата". Отличен музикален педагог, "Елисавета Йовович беше много полезен човек за операта - пише Чендов. Работеше с учениците си упорито и върху дишането... Тя обръщаше и на прецизния контрол на изразходване на въздушния запас като разработваше специално упражнения за това". Сред интернираните от София е и Асен Цанков, племенникът на проф. Александър Цанков, министър-председател на България 1923-1926 г. Роден 1912 г., той е четирикратен шампион на България по тенис, участва в Зимните олимпийски игри (1936), учи в консерваторията, завършва право. След политическия преврат му е отнето правото да упражнява адвокатската професия. Цигуларят Михаил Чакъров е запомнил любопитен епизод как пътуването на Цанков за въдворяване в Добруджанския край завършва в Русе. Някой подсказал на Константин Илиев, че талантливият музикант е във влака, а оркестърът спешно се нуждае да се попълни групата на духачите. Диригентът бързо взема решение - Цанков е свален на русенската гара и назначен за флейтист в новосформирания оркестър. Колегата му Венелин Попов разказва и за репетиция на увертюрата на "Севилският бръснар" от Дж. Росини. Диригентът Добрин Петков "не харесваше нещо щрайха и ги върна 15 пъти. Асен не издържа и понеже като адвокат беше склонен към речи, скочи и каза: "Другарю Петков, Вие сте млад човек и ни създавате комплекси. Вие ще ни вкарате в лудница. Всичко, което вършите, е един геноцид спрямо нас!" - и си седна. Мълчание десет секунди, а Добрин каза: "Моля, моля, същото място!". Асен стана и каза: "Ето за това пък Ви обичаме...".
Съвременници си спомнят и за други техни колеги, изселени от София -
за Светослав Петков Дичев, юрист с богата обща култура и за помощник концертмайстора, цигуларя Иван Янков. И още един юрист с отнети права застава зад пулта - Никола Данев от Силистра. Необикновена творческа и житейска е съдбата на Феодор Селински, ученик на композитора Александър Глазунов. Пристига в Русе от Сърбия. Бил е главен диригент на симфоничния оркестър в Белград и преподавател в основаната през 1937 г. Музикална академия. Прогонен по политически причини, 70-годишният професор намира убежище в Русе като виолист в новосъздадения оркестър. Съвременници разказват, че той бил ценен консултант на младите диригенти Константин Илиев и Добрин Петков. С благодарност за него си спомня неопитният все още тогава виолист Валентин Попов, на когото възрастният музикант завещава личния си инструмент - скъпа италианска виола.
И в администрацията на оркестъра също са назначени специалисти, на които им е отнето правото да упражняват професията си - началник служба е юристът Любен Мусев, организатор е летецът Владимир Пенев, син на ген. Александър Пенев, командир на Пети пехотен дунавски полк (1923-1924), преводачът от немски език Божан Тодоров Витанов е информатор, общ работник е търговецът с конфискувано имущество Велико Йорданов Карачоров. Сред основателите на оркестъра са и братовчедите Димитър Боздуганов, цигулар, изключен от консерваторията и Никола Боздуганов, който току-що се е върнал от фронта, потомци на национализирано през 1947 г. ООД "Н.Боздуганов, търговия със спиртни напитки".
Сред новоприетите хористи
е и изключеният от консерваторията син на царски офицер Банко Стефанов Банков. Полк. Стефан Попов бил командирован във Варна, когато неговата военна част получава заповед да излезе в акция срещу партизани. Полк. Попов отказва да я изпълни с обяснението, че няма да вдигне оръжие срещу българи и предупреждава партизаните, че се готви акция срещу тях. За неподчинението му е преместен на служба в Русе, следва уволнение, семейството остава без доходи. И в най-тежкия период синът на царския офицер е назначен в хора и дори продава на операта мебелите си, стил ампир с дърворезба, които се използват като реквизит в "Травиата" и други спектакли. И още двама политически неблагонадеждни артист-хористи - Атанас Чамуров, син на Ламбрин Чамуров, групов началник на ДС, осъден от т. нар. народния съд с изпълнена смъртна присъда и Гергана Христова Душкова, дъщеря на д-р Христо Душков, който в периода 30 март 1945-2 май 1947 г. несправедливо е засегнат от новата власт и в последствие реабилитиран.
Назначени са и първите корепетитори, млади пианистки, завършили консерватория със специалност пиано - Виктория Николова, Анна Вацова, Линка Сокерова, дъщеря на най-колоритния местен адвокат - италианският възпитаник Ганчо Сокеров, Анастасия Дюлгерова, дъщеря на собственик на железарски магазин, търговеца Димитър Дюлгеров, един от безследно изчезналите непосредствено след 9 септември 1944 г. Случайна среща на двама стари приятели - артистичният секретар на операта Константин Казанджиев-Фалана и адвокат Иван Попконстантинов, депутат от ХХV ОНС, съден от т.нар.народен съд, току що освободен от затвора с отнети граждански права и конфискувано имущество, предрешава съдбата на дъщерята му Лиляна Попконстантинова.
"Настанаха наистина гладни години
- пише в спомените си Лиляна. Тръгнах да си търся работа, но още щом разберяха, че съм била бранничка (младежка организация преди 9 септември 1944 г.), баща ми съден от народния съд, за мен работа нямаше... [Фалана] казва на баща ми, да отида при него в операта... И така, въпреки биографията ми, аз се намерих на 1 юни 1950 г. на работа в операта като машинописец. Отначало бях момиче за всичко - препиши програмата, закачи я, уведоми ръководителите, че ще има художествен или директорски съвет и пр". Лиляна Петкова и Анастасия Дюлгерова, от категорията на т. нар. "бивши хора", са най-близките приятелки на пианистката Катя Рашенова, дъщеря на комуниста - адвокат Йордан Рашенов.
След като вече е сформиран оркестърът Оперната дружба пристъпва към основаването и на дълго мечтания оперен театър и прекратява дейността си, след като през 1950 г. оркестърът и операта стават държавни институции. За сформирането на оперния колектив решаваща е ролята на директора Георги Чендов, който назначава артисти и технически персонал, без да се съобразява с кадровата политика на комунистическата партия. "...Интересно бе "еретическото" поведение на комуниста Георги Чендов - пише Никола Боздуганов. Четиринадесет години той отстояваше пред окръжния комитет на партията идейно-естетическите си пристрастия. Понякога с хитри ходове, друг път с явно несъгласие. Плащаше глоби от собствения си джоб, търсеше и назначаваше кадри по собствено усмотрение... По него време русенската публика пълнеше безотказно залата, популярността на русенските оперни звезди стигна до най-високи върхове... никой не е забрави ония пламенни спектакли на творческа всеотдайност".
Любовта към музиката се предава от поколение на поколение, това е "страст, която преминава през годините, без да остарее - страст, която се е предавала от баща на син, от син на внук. Страст, която не се е интересувала от политически промени, а ги е използвала, приспособявала се е към тях", ще напише в "Пауново перо" първият директор на операта Георги Чендов.