Веригата магазини беше “витрина към западния свят”, марка за качество, символ на престиж, си спомнят анкетираните. По думите на един от тях, хората, слизайки на гарата в София, знаели мавзолея, ЦУМ и “Кореком“.
Магазините за западни стоки срещу чужда валута съществуват в България от 60-те до 90-те години на миналия век. „Кореком“ е кантора за представителство и търговия, наименованието идва от френски език (Comptoir de Representation Commerciale), съставено от първите срички на всяка дума, се посочва в справка от архивите на БТА от 1993 година.
През 1958 г. се създава като кантора към Търговската палата за снабдяване на чуждестранните посолства и легации в София с продукти и с някои други стоки, като заедно с това изпълнява и дребни колетни пратки. Две-три години по-късно кантората преминава към предприятието за експорт на български стоки „Булет“. С разпореждане на Министерския съвет (МС) от 18 април 1964 г. към Министерството на външната търговия се създава Държавно стопанско предприятие „Кореком“ на основата на дирекция „Кореком“ при ДСП „Булет“, а с постановление от 20 декември 1974 г. се преобразува във външнотърговско предприятие „Кореком“ при същото министерство.
В постановлението на МС от 1974 г., публикувано в „Държавен вестник“, е записано, че предприятието е с предмет на дейност продажба на дребно на български и вносни стоки срещу чужда валута, продажба на леки автомобили, резервни части за тях и недвижими имоти на физически лица, продажба на български стоки на международни панаири, изложби, фестивали и др. в страната и в чужбина срещу чужда валута, извънпланов внос на стоки, предназначени за продажба в магазините на предприятието, както и организиране на автосервиз за леки автомобили на чуждестранни туристи и на български граждани срещу чужда валута.
Специално е посочено, че „Кореком“ извършва продажби на стоки в страната на български граждани, изпратени на задгранична работа, на специализация или учение, както и на командировани в чужбина, на хора, получили хонорари, наследства, дарения или придобили валута срещу положен труд с разрешение на компетентните български органи. Предприятието продава стоки на чуждестранните дипломатически и търговски мисии, акредитирани в страната, както и на пребиваващите у нас чужди граждани – служители в търговски фирми, в авиокомпании, в културни мисии и в други чуждестранни представителства.
„Кореком“ открива магазини в страната за продажба на български и вносни стоки срещу чужда валута, както и представителни магазини в чужбина за продажба на български стоки, пише още в постановлението.
Стоките, които се продаваха в „Кореком“, ги нямаше в другите магазини в страната и трябваше да търсим долари „на черно“, за да купим шоколадови яйца и „Тоблерон“ за децата, а за възрастните - дънки, дори кожух, разказаха участници в анкетата на БТА. Валута се намираше на „Кристал“ и на „Магура“, като доларът официално беше левче към държавата, но „на черно“ вървеше по 3-3,50 лева, си спомня един от анкетираните.
Според разказите на хората скъп спомен от това време остават шоколадовите яйца с играчка. Шоколадът може да е изяден, но играчките все още се пазят.
За 25 години съществуване (1974 – 1990 г.) предприятието е внесло в държавната хазна 1 милиард и 500 милиона долара, задължително е предоставило и 90% от валутната си печалба за изкупуване от държавата, се посочва в справката от архивите на БТА. 60-те фирмени магазини в различните градове на страната са продавали стоки не само на българи, но и на около 7 милиона транзитни пътници и на 3 милиона чуждестранни туристи годишно. Цените на стоките в „Кореком“ са били доста по-приемливи от средноевропейските поради закупуването им на големи партиди, с намаления от доставчиците или директно от фирмите производители. Освен това „Кореком“ е дал около 200 хиляди долара за нуждите на здравеопазването, а повече от 30 български деца са лекувани в чужбина с негови средства, показва още справката от 1993 г. в архивите на БТА.
С правителствено постановление, от 1 април 1991 г. доларовите цени на стоките на „Кореком“ се трансформират в левови еквиваленти, а по-късно магазините се закриват. В края на март 1991 г. от поделение „Кореком“ в столицата и синдикатите към него изпращат обръщение до Министерския съвет и до Великото народно събрание, в което настояват да се преразгледа постановлението на МС, съобщава БТА във „Вътрешна информация“. В обръщението се посочва, че "ако постановлението влезе в сила, загубите за фирмата и за държавата ще бъдат много повече от печалбите, защото стоките ще получат многократно увеличена левова цена и интересът на клиентите към тях рязко ще спадне. А задълженията към доставчиците на първо време ще надминат 80 милиона долара". Два дни по-късно ръководството на ДФ „Кореком“ се разграничава от обръщението на колектива на поделението в столицата.
В информация от Русе от 1 април 1991 г. БТА информира, че "през последните три дни – петък, събота и неделя, на съществуването им като валутни, от седемте магазина на „Кореком“ в крайдунавския град са купени стоки за повече от 100 000 долара. Хората са изхарчили своята валута главно за напитки, цигари, битова електронна техника и облекла. В сравнение с една нормална тридневка този стокооборот е четири пъти по-голям". "От днес магазините на русенското поделение на фирма „Кореком“, които освен тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, не работят. Според указанията от сряда в тях ще започне инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равностойност. Въпреки становището, че в граничните райони валутните магазини ще бъдат запазени, два от тях на КПП „Дунав мост“ също не работят. Интересно е какво ще бъде решението, защото активният сезон за туристите наближава и е трудно да си представим, че хилядите чужденци ще тръгнат да се редят по опашки, за да обменят валута", пише БТА.
Около месец по-късно, агенцията публикува друга информация от Свиленград със заглавие „Валута има, валутни магазини няма“. "След закриването на валутните продажби в „Кореком“-ите голямо количество валута излиза извън страната – смятат служителите на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“. Сега българинът харчи доларите и марките си главно в Турция, допълват те".