Светата литургия е свързана с празника на светите небесни безплътни сили, светите архангели, която ще оглави Негово Светейшество в най-стария действащ храм в Гоце Делчев, посветен на Архангел Михаил, разказа Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим.
В днешния ден ще бъде направена и „първа копка“ в двора на Неврокопска света митрополия, за да се благослови едно ново начинание – изграждане на многофункционална зала, допълни митрополит Серафим. Залата ще бъде предназначена предимно за учебни занятия, свързани с църковната дейност – помещения за неделно училище, за Неврокопския хор, чиито песнопения огласяват много богослужения в живота на митрополията, както и ателиета за иконопис и реставрация.
В 16:30 часа ще бъде отслужена празнична вечерня в храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Гоце Делчев. От 18:30 часа започва заключителен концерт от програмата на Международния есенен фестивал „С музика и вяра в сърцето“.
Неврокопската епархия е една от 14-те епархии на Българската православна църква, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. Седалището на епархията се намира в град Гоце Делчев (Неврокоп до 1950 г.).
През периода 1865-1866 г. българите-християни от Неврокопско изпращат в Истанбул свои представители, които искат османската власт да съдейства за назначаване на българин за митрополит на Неврокоп и Неврокопско. Исканията им не са чути. В началото на декември 1869 г. в село Гайтаниново се провежда народен събор, в който участват представители от Неврокопско, Мелнишко, Сярско и Драмско. Взема се решение за отказване от Константинополската патриаршия и искане за създаване на обединена българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска епархия с българин за владика. Решението е провъзгласено след тържествената служба на 6 декември 1869 г. в местната църква „Св. Николай“.
На 11 май 1870 г. в Неврокоп се провежда казалийски събор. Делегатите съобщават на местната управа, че не признават Драмския митроплит. По време на първия църковно-народен събор в Истанбул (1871 г.), в работата по изработване на екзархийския устав, като представител на българите от Неврокопско и Драмско, участва Коста Сарафов (1840-1911 г.). На едно от заседанията той прочита послание на Неврокопската община с искане за учредяване на българска епархия в района и за изпращането на български митрополит в Неврокоп. В резултат на последвалите разисквания се взема решение за създаването на обединена българска епархия на Неврокопска (която тогава включва и Разлог) и Мелнишка казѝ (административно-териториална единица в Османската империя).
На 5 април 1894 г. дипломатическият агент на правителството в София – Петър Димитров (1848-1919 г.), връчва на Великия везир нота. Сред исканията в нея са и тези на Екзархията за издаване на берати (акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота) за български владици в Неврокоп и Велес, а също и за построяване на български училища.
На 12 април 1894 г. излиза султански указ, с което се приемат всички български предложения, сред тях и издаване на берат за учредяване на Неврокопска българска епархия. Център на епархията е Неврокоп (днешен Гоце Делчев), откъдето се осъществява ръководството и контролът на дейността на архиерейските наместничества и църковни настоятелства. На 24 април екзарх Йосиф (1840-1915 г.) ръкополага за пръв неин митрополит архимандрит Иларион Пенчев (1850-1925 г.), който дотогава оглавява българската църковна община в град Сяр. В Неврокоп той пристига на 10 май 1894 г. На следващия ден поема управлението на епархията и отслужва първата си литургия. Неврокопската епархия има в състава си три духовни околии – Неврокопска, Разложка и Горнождумайска. Митрополит Иларион управлява Неврокопска епархия 18 години, като успява да я превърне в безспорен духовен център в Източна Македония.