Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
В продължение на векове българи и турци са съжителствали в Османската империя, а и след Освобождението у нас е останало значително турско малцинство. Затова е естествено, че турският език е оказал силно влияние върху българския. Това влияние е особено осезаемо в лексиката на нашия език, а в граматиката е съвсем ограничено.
В предложената бележка ще посоча сведения за значението на няколко турски думи, употребявани в българския език.
Аджемия и кьорпе. Думите аджемия и кьорпе са употребени в разказа „Бай Ганьо и опозиция – ама де-де!“ на Алеко Константинов. Този текст е написан като писмо на Бай Ганьо до един от редакторите на в-к „Прогрес“. Алеко Константинов иронично е назовал вестника „Не му е времето“.
В началото на разказа Бай Ганьо се обръща към редактора по следния начин: „А бе, кьорпè, защо си ме набедил във вестник „Не му е времето“, че съм бил уж опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч не си прост, ами малко аджемия падаш. За тия работи ти бачка си питай.”
Думата кьорпе е от турски произход (вж. тур. körpe) и означава свеж, пресен, а в преносен смисъл – млад, много свеж. Сродни с нея са думите körpecik „свеж, нежен; млад, младежки‘ и körpelik „свежест, младост“.
Съществителното име аджемия има и фонетичен вариант аджамия. В българския език то означава неопитен, новак, млад.
Думата аджемия по произход е арабска – от арабски ʕajamiyy „чужденец; персиец“ (вж. и арабско-турските думи acemce „персийски език“ и acemilik „неопитност, несръчност“). Тя е възприета в турския език (вж. тур. acemi) и чрез турското езиково посредничество е преминала и в българския.
Адет. Думата адет е от арабски произход и е преминала в турския (вж. тур. âdet). Тя означава месечен цикъл (при жените); обичай, навик, привичка и се среща в израза такъв му е адетът.
Ачигьоз. В съвременния български език тази дума вече е остаряла. Тя означава „отворен събуден”. Ето примери за употребата ѝ: „Ама да пък [детето], какъв е ачигьоз!“; „За да е син му на рахат и да стане ачигьоз, предава го на кръчмарина.“ (примерите са взети от Български тълковен речник с оглед към народните говори. Стъкми проф. д-р Ст. Младенов. С.,1951, с. 91).
Тази дума е сложна – образувана е от прил. име açık „отворен“ и същ. име göz „око“. Сродни с прилагателното име açık са напр. думите açıkçası „съвсем явно, съвсем открито; без заобикалки; наистина“ и açıklama „изясняване, разяснение, пояснение; съобщаване“.
И така, буквалното значение на думата е с отворени очи (вж. тур. gözu açık „с отворени очи“). В съвременния турски език думата açıkgöz се употребява като прилагателно и като съществително име и означава хитър, безскрупулен; хитрец, измамник.
Чалгаджия. Съществителното име чалгаджия е от турски произход (вж. тур. çalgıcı „оркестрант, музикант“). То е сродно със съществителните имена çalgı „музикален инструмент; музика; оркестър; прен. свирня, свирене“ и çalgıcılık „професия на музикант, занятие на музикант“.
Иво БРАТАНОВ