Ясен Дараков, главен редактор и издател на BG VOICE, смята, че е много вероятно българските политици да изчакат резултатите от изборите в САЩ. Ако Доналд Тръмп спечели изборите, то у нас ще има по-дълъг период на изчакване и продължаване на управлението със служебни правителства, посочи Дараков, който прогнозира евентуални нови избори през април, когато най-вероятно ще бъде направен опит за съставяне на правителство. По думите му тогава ще са минали първите четири-пет месеца, които са и най-активни за администрацията на всеки нов американски президент.
Диана Димитрова, дългогодишен журналист, която повече от 18 години живее в Нова Зеландия, и традиционно е част от екипа на избирателната секция в Окланд, също очаква изборите в САЩ да повлияят възможността за съставяне на правителство у нас. Според нея битката на тези предсрочни парламентарни избори е за второто място. По думите й, който спечели второто място ще има реална възможност да състави правителство.
Слава Аначкова, журналист, която от години живее и работи в Германия, коментира, че интересът към изборите в България намалява. Ако тенденцията от последните години се запази, на тези избори в секцията във Фрайбург очакваме да гласуват около 300 души, каза Аначкова.
В Кайро, Египет, очакванията са повечето българи част от общността да упражнят правото си на глас. Илияна Илиева, моден дизайнер от Кайро, посочва, че намира политическия процес у нас за „отчайващ“.
Символично е много хубаво, че можеш да гласуваш за държавата, от която си, казва Ценка Генова от Аржентина, лекар по професия, и председател на българското сдружение "Св. св. Кирил и Методий". Генова е на мнение, че да гласуваш за парламент, който ще решава въпроси там, където не живееш, е все едно да сготвиш супа, която някой друг ще сърба.
Интересът към седмите подред предсрочни парламентарни избори от 2021 г.
Българското дружество BG681 традиционно организира избирателни секция във Фрайбург, Германия, като разчита на свои членове и доброволци. В периода 2019-2023 разполагахме с две избирателни секции, но в началото на тази година ни оставиха само една. На предходните избори гласуването се извършваше само с хартиени бюлетини, но на изборите в неделя ще имаме и машина. Най-много гласоподаватели отчетохме на вота на 4 април 2021 г., когато през секцията минаха 563-ма души. На 11 юли същата година избирателите бяха с 15% по-малко - общо 476, но пак не бяха малко. Оттогава наблюдаваме плавно понижение на избирателната активност. През октомври 2022 гласоподавателите бяха 400, а през юни тази година на последните извънредни избори бяха пуснати 327 бюлетини. Ако тенденцията се запази, очакваме около 300 гласоподаватели или даже по-малко, разказа Слава Аначкова.
По думите й интересът към седмите поред избори сред българската общност във Фрайбург не е голям и определено е с тенденция да намалява. Все пак не можем да твърдим категорично, че е настъпила апатия. В града и региона има твърдо ядро от избиратели, които не се отказват да упражняват правото си на глас. Наблюдаваме известно разочарование, но не и безразличие към политическата ситуация в България.
Ясен Дараков смята че интересът към българските избори в САЩ традиционно е един и същ и е изключително нисък. По думите му традиционно в САЩ гласуват между 9 и 11 хиляди души. Като цяло и тук се наблюдава изтощение. Хората не виждат, подобно на сънародниците си в България, какво може да се промени след тези избори. Ние виждаме, че всеки избор произвежда един и същ резултат с плюс или минус два процента за различни партии. Освен това на тези избори няма нов играч, коментира Дараков. По думите му и в САЩ, както и в България интересът към изборния процес се повишава при наличието на нов играч.
При първия мандат на Румен Радев изглеждаше, че има много голям интерес към изборите в България. Тогава имаше големи опашки, но накрая данните показаха, че резултатите са едни и същи. Дългите опашки всъщност бяха в резултат на организационни въпроси, а не на по-голям интерес. Най-голямата причина българите в САЩ да нямат интерес е липсата на кампания сред тях, каза Дараков.
Лекарят Ценка Генова, която е заминала за Аржентина, когато е била едва на две години, живее и работи в Комодоро Ривадавия. По думите й не винаги човек е в състояние да отдели време и средства, за да пътува до столицата Буенос Аейрес. Тази година Генова няма да може да пътува и да гласува в българското посолство. Възможността всеки българин от Аржентина да гласува за национални избори е свързана с голямо удоволствие, но е нужно и да бъде добре информиран политически.
Наистина с голямо удоволствие човек усеща възможността да гласува, споделя тя и добавя, че в Аржентина гласуването е задължително. На мен ми е странно да гласувам за парламент, който ще ръководи място, в което аз не живея. Да, държавите съществуват не само като територия, посочва тя. Винаги с много голяма гордост казвам, че там, където има и един българин, и се поддържат култура, история и обичаи, там е и България. Така че ние тук в Комодоро Ривадавия сме една малка част от България, която съществува на края на света. Затова първо трябва да се поинтересуваме какви са предложенията. Може и да не живеем на територията на България, но всичко, което се обсъжда в държавата, индиректно, оказва влияние на българите, които сме разпръснати по света. Не винаги можем да пътуваме до столицата, за да гласуваме, но ако бяхме по-близко със сигурност щяхме да го направим, разказва Генова.
Организация на изборния процес зад граница
Журналистът Слава Аначкова разказва, че самият изборен ден винаги е минавал без проблеми във Фрайбург. Не сме имали нито тежки технически фалове, нито вътрешни конфликти или нарушения на правилата в изборния ден. Цялата организация се съгласува с консулската служба в Мюнхен, с които сме в прекрасни взаимоотношения и оставаме в контакт от началото до края на изборния ден. За последните три години натрупахме такъв опит, че резервираме помещението за СИК още преди да е пристигнало официалното писмо от консулството, казва Аначкова. Посрещаме командированите служители, приемаме изборните книжа, подреждаме изборната секция и дори ни остава време да разходим гостите из града, разказва журналистът. По думите й сред другите им ангажименти е да резервират нощувките на командированите служители от външно министерство, които доставят и всички изборни книжа, урните, информационните материали и всички устройства, които са нужни - основно лаптоп. Командированите служители пренасят също и машините, които се обслужват от отделно лице на място, което не е част от избирателната комисия.
В Кайро по традиция винаги е имало висока избирателна активност, въпреки че са много малка група от българи около 200 души. Винаги сме гласували, винаги сме имали секция тук и винаги избирателния процес е бил много добре организиран, казва Илияна Илиева.
Диана Димитрова каза, че този път в Крайстчърч, Нова Зеландия, няма да има избирателна секция, тъй като не са постъпили достатъчно заявления. Избирателна секция ще има в Окланд. Българите там очакват нашия представител в избирателната комисията, която се състои от петима души. Именно това е човекът, който ще вземе документите и ще е свидетел на начин, по който се гласува. Документите вече не се изпращат по дипломатическа поща, а по този представител, който най-често е от дипломатически мисии, разказа Димитрова. По думите й последният път българският представител в секцията в Окланд е бил от Министерство на финансите. Ние споделихме нашите проблеми, които имаме като българи в Нова Зеландия от три-четири години насам, най-вече свързани с издаването на български лични документи. В Окланд има около сто гласували на всички избори и този, който си гласува, ще гласува и в неделя, смята Димитрова.
Основният проблем, който имахме на последните и предпоследните избори, беше, че хората нямаха документи. Когато се каже интерес, не е толкова, че те не искат да гласуват, защото ние имаме между 100 и 150 човека в Окланд, които гласуват, но винаги има хора, които са загубили паспорта си, които са се прибрали в България.
Как гледат българите в чужбина на политическия процес у нас
Според Слава Аначкова мненията и настроенията сред българите зад граница по отношение на политическите процеси в България са много и различни. Не наблюдавам някакви различни тенденции. Като цяло преповтаряме картината в България. Има и организиран вот, понякога подозираме и платен такъв, но както и у нас в повечето случаи това е трудно доказуемо. В същото време в избирателната секция влизат и много интелигентни хора, студентите по традиция също са активни. Има хора, които пътуват от Франция и Швейцария, тъй като Страсбург и Базел са само на час път от Фрайбург. Шарено е, каквато е и българската общност в Германия, и изобщо зад граница.
Изборният процес и цикълът от предсрочни избори у нас е отчайващ и много страшен, смята Илияна Иванова, която не крие, че се страхува за бъдещето на децата си, които искат да се върнат в България. Виждам как се купуват гласове, как не се разследва нищо, каза тя. Много е страшно Още по-страшно е, че виждам как хората в България губят вече вяра и не гласуват, което за мен е може би най-голямата грешка, смята Илиева. Има хора, които след изборите през 2021 г., се отказаха да гласуват. За три години в Кайро хората се смениха и този път се надявам с нови сили всички отново да сме пред урните. Хората са обезверени, смятат, че няма смисъл, но е важно да си сложиш гласа си, да се отчете, да има избирателна активност, да има някаква шанс, каза Илиева. За нас България е важна, въпреки че изборите в САЩ ще се отразят на световно ниво, но ние сме си българи и за нас по-важни са изборите в нашата страна.
Диана Димитрова от Нова Зеландия не се учудва на случващото се като политически процес у нас. Младите хора не знаят кой – кой е. Следя какво се случва в САЩ, следя и това, което се случва в ЕС, и ако знаеш какво се случва в миналото и защо се е случило, много лесно можеш да си обясниш процесите, които стават в България. Аз лично очаквам да има още едни избори през пролетта, защото ако Тръмп спечели, в България нещата също ще се променят. Единственото, което виждам в момента, е голямата битка за второто място у нас. Второто място е важно, защото ти дава възможност да направиш кабинет. По начина, по който ще се формира новият парламент, шансовете вторият да направи кабинет според мен са много по-големи, отколкото с първия мандат.
Сега не е толкова интересно какво ще се случи в България, по-интересно е какво ще се случи следващата седмица в САЩ, защото там ефектът ще е много по-голям в сравнение с това, което ще се случи в България и когато видиш коя партия защитава тези ценности – ти гласуваш за нея, посочва журналистът. Масово в момента хората се обръщат към семейните ценности и необходимостта от вяра, контакти между хората. Твърденията, че тези партии са популисти изглеждат неверни, защото те се опитват да защитават националните ценности и култура, която все още е останала. Според мен българинът вижда какво се случва по света и реагира национално отговорно, казва Димитрова. Ние гледаме повече западни политици, гледаме повече пропаганда и имаме повече информация за това как се развива така наречения западен свят, смята още тя.
Ясен Дараков коментира, че ние третираме тези избори като нормален политически процес, а той не е, тъй като резултатите и този път ще са сходни с тези на предходните избори. Сега за седми път избирателите ще кажат на политиците, че те трябва да се разберат и да управляват в някаква коалиция, подобно на много европейски страни, в които има широки коалиционни формати. Битката и на тези избори е между едни хора, които казват, че трябва да има съдебна реформа и че корупцията по високите етажи на властта е огромна и проблемът е, че тя е свързана с част от партиите. Това според Дараков прави невъзможна коалицията между партиите у нас. Те нямат фундаментални различия, както е тук в САЩ. В България не става въпрос за компромис по отношение на различни политики, а за фундаментално различие по отношение на устройството на държавата, най-вече в частта за съдебната система.
Българските избори тази година се падат девет дни преди едни наистина важни избори, които ще имат сериозни последици - изборите в Америка. Това, за което хората говорят и се вълнуват, включително и българите в САЩ, са изборите за президент на САЩ и за конгрес. Страстите са много високи. В предварителното гласуване, в гласуването по пощата, особено в оспорваните щати като Пенсилвания, Джорджия, се отчитат огромни рекорди. Така например към осмия ден от ранното гласуване в щата Джорджия имаме петдесет процента повече гласували отколкото през 2020 г., коментира Дараков.
За никой не е тайна, че българските партии всъщност изчакват резултатите от изборите в САЩ. Едва след това те ще мислят за коалиция. Затова вероятно ще има още едни избори през април в България, смята той. Българските политици изчакват да видят резултата в САЩ и встъпването в длъжност на следващия американски президент, както и първите негови стъпки. Ако победи Камала Харис се очаква продължение на досегашната политика. Тогава може да се задейства някакъв процес на по-бързо съставяне на коалиция в България, но ако спечели Доналд Тръмп политиците в България ще изчакат да видят до колко екстремен ще бъде той в промяната на външната политика спрямо Балканите, посочи Дараков. Ще бъде интересно, защото в края на мандата си Доналд Тръмп и неговият държавен секретар Майк Помпео се обърнаха към Балканите. Струва ми се, че ако Тръмп спечели изборите, ще има един по-дълъг период на изчакване, на изслушване, на продължаване на управлението със служебни правителства и евентуални нови избори през април с опит за съставяне на правителство към май, когато ще са минали първите четири-пет месеца, които са най-активните за всяка една нова администрация. Българските политици вероятно ще изчакат да видят тези първи месеци преди да създадат правителство, каза Дараков.
Той коментира още, че като цяло хората в чужбина и особено в Западна Европа, и в западната част на света, са обезверени от липсата на промяна. Затова и партиите, които имат някакъв растеж, са тези, които предлагат алтернатива. Те предлагат политики, които са интересни на част от обществото, докато другите не могат да формулират такива. Затова виждаме как така нареченото дясно с исканията си за съдебна реформа и промени гравитират около 10 и 20 процента, а популистки партии, които гравитират около център, център-ляво, взимат малко повече, посочи той. Оттам нататък останалият вот се разпределя между по-малки партии, нови герои, които изкачат и изгарят до следващия изборен цикъл. Около пет процента от хората в желанието си да търсят и решение на политическата криза скачаха от един играч на друг обикновено колкото по-шумен, креслив, и дори скандален, толкова по-припознат като герой на промяната, каза още Дараков.