Професията акордьор е една от най-рядко срещаните и специалистите се броят на пръстите на ръката. Всяко пиано и всеки роял се нуждаят от акордьор, казва Стефан Топалов - един от най-добрите майстори в настройката на тези инструменти.
„Пиана със струни на над 30 години не може да не се подменят. Ако само една е скъсана, трябва да се подменят и останалите две подгласни, тъй като звукът и тембърът на новите е съвсем различен и трябва да се хармонизират“.
Това обяснява акордьорът Стефан Топалов, докато работи над рояла „Блютнер“ в зала „Култура“, собственост на Националното училище по изкуствата в Русе.
През ваканционното време, когато музикантите си почиват, идва „докторът“, който подменя струни, механика и всичко, което е нужно за добрия звук на инструмента. Разговаряме, докато Стефан Топалов работи и през ръцете му минават всички частици от анатомията на рояла „Блютнер“.
И така 58-годишният „Блютнер“ вече е със 250 нови струни, предстои му рехабилитация и отново ще чака за репетиции виртуозните пианисти от фестивала „Мартенски музикални дни“.
„Аз съм единственият майстор в Северна България. Падам си по човъркането, по звука и тонирането. Любител съм на чистото свирене и чистата интонация... Малко съм луд на тази тема... Механиката пък ме интересува чисто технически още от студент.
Защо млади хора колеги нямам ли - защото си мислят, че трябва да вземат пари веднага. Но това е все едно да овладееш изцяло един нов интрумент за сцена. Това не е детска музикална сцена. Бил съм на чудесно обучение в Германия, разказа още Стефан Топалов.
Той е тънък познавач на клавирните инструменти в световен мащаб.
- Тук няма струна с тон фа или сол, няма такъв тон - има струнен размер, дължина. Не е като при цигулката например, където всеки цигулар си знае какво му трябва, отива в магазина и си купува нужната струна. Дори сам си я сменя. При роялите и пианата е друго. Имаме дължина на цялата струна - откъде започва медта и къде свършва, колко е дебела основата и колко е дебела медта. Толкова!
- Всъщност един тон е с три струни?
- Да.
- Настройването означава и трите да са в унисон?
- Да, означава да звучат еднакво, защото иначе става тотална дисхармония. Един пианист във Варна онзи ден скъсал струна и казва: „Кажете ми, къде да отида, да купя една струна и да я сменим?“. Ами няма откъде да я купиш, трябва да знаеш какъв размер е. Аз пък ги имам струните - ходя, сменям и това е! Това тук е доста железарска работа...
- Това ли е най-честата „болест“ на пианата и роялите - скъсана струна?
- При пианата най-честата болест е разбутване на реглажа. Скъсана струна също, затова е измислено и да се слагат нови струни. При роялите това не е чак толкова често, отколкото при пианата.
Роял „Стейнуей“ например се регулира изключително рядко
Причината е, че е направен така, че да държи реглаж, да не мърда и да не прави проблеми. Въобще - много, много добре измислен инструмент и много добре технически направен!
- Когато гледахте откриването на олимпиадата в Париж и как дъждът намокри онзи „Стейнуей“, какво си помислихте?
- Аз само това видях, между другото, само това мярнах... Ами помислих си, че сигурно имат друг. Чувал съм, че на Запад концертен инструмент над 4 години не се държи, просто вече не го признават за нов. Искат чисто нов, макар че старият е абсолютно във формата си - „Стейнуей“ на 4 години е фантазия!
- А за нас пък - съвсем?
- Да, за нас - съвсем...
- Този „Блютнер“ от какво се „оплакваше“?
- Не му държат струните, постоянно падат. Сменям ги с нови и отново не държат, всичко е неравно и не може да се разчита, че когато се направи, ще остане. Не може едното да е стегнато, другото да е хлабаво.
Не може да се сменят много струни, защото стари с нови никога не съзвучават
Хайде до едно време, например 10-годишни струни минават, но за 30-40-50-80-годишни струни това просто е абсурд - стара с нова струна да съзвучи! Новите звучат много по-свежо и отворено. Те звучат на една и съща честота и ако се измери, ще бъде абсолютно едно и също. Обаче тембърът, звукът е различен и оттам стават несъвместими, просто несъвместими, не могат да свирят заедно.
- И сега се наложи всичките му струни да смените?
- Основно, да. Така или иначе, сменям всички видове струни.
- Вие сте единственият майстор в Северна България?
- Много често ме питат това - ами то няма друг и аз не съм виновен за това.
- Как ви привлече тази механика?
- Падам си по човъркането, освен това по звука и тонирането. Аз винаги съм бил маниак - както знаят някои мои колеги, с които съм свирил - на чистото свирене, на чистата интонация. Даже една колежка от Варна ми казваше, че така съм сънувал: на която страна мръдне и знам дали е висока или ниска. Ха-ха-ха! Не съм имал за цел изобщо да тероризирам хората по никакъв начин, но съм малко луд на тази тема. И явно оттам тръгнах да се занимавам със строй на пианото, как звучи това нещо. Механиката винаги ме е интересувала чисто технически. Когато бях студент, имаше едни курсове по акордиране на пиано с Йоско Ангелов, Бог да го прости.
Тогава се питах, защо пък толкова държи той на тези унисони - унисони, та унисони... Защото са най-важни!
Не направиш ли унисоните на тези струни, все едно че нищо не си направил. Ако ще да е най-фантастичното настройване, но ако няма поне 5 унисона, всичко е загубена кауза. Не знам...
- Добре, но защо не се хващат и други ваши колеги, млади?
- Ами защото си мислят, че като хванат ключа, и ще вземат пари. А това нещо, смея да твърдя след практиката си, е все едно да се научиш да свириш доста добре на един инструмент, не само да свириш в до мажор до две октави. Нужно е доста добро свирене, на ниво да излезеш в концентра зала.
- И да си сръчен?
- И да си сръчен, да. Но това е друга работа, ти можеш да си сръчен и свирейки на цигулка.
А това е все едно, да овладееш един нов инструмент, с който започваш от нула
и трябва да се научиш да свириш за сцена, за сцена! Това не е детска музикална школа. Аз имам късмета, че съм бил на курс в една от най-добрите германски фирми за производство на пиана. Работил съм покрай страхотни майстори в Германия - това беше страхотно обучение!
- Какво мислите за електрическите пиана, които наподобяват звука на рояла?
- И да го наподобяват, то е само наподобяване. Ако това нещо се ползва за лятна сцена или вкъщи за упражнение - защо не? Един мой приятел, който свиреше в Германия - Атанас Кареев, имаше такъв инструмент и казваше: „Нося го това нещо в хотела. Преди концерта свиря два часа бавни гами, изсвирвам си един път бавно целия концерт, затварям си инструмента и се наспивам. На сутринта отивам на сцената с рояла и това е!“. И казваше: „Всеки път, излизайки на нова сцена, ти се срещаш с един роял, който невинаги ти допада, невинаги си очаквал и първите 10 минути се разучавате с него. После свикваш, а чак след това започваш да музицираш“. Ако можеш, разбира се.
- Вие какво пиано имате вкъщи?
- Имах, вече нямам, имах един „Ибах“. А „Рудолф Ибах“ е първата фирма в континентална Европа за производство на пиана и органи, създадена през 1794 година в гр. Швелм.
- И какво - обущарят е без обувки?
- Не, не ми трябва. Просто живея натясно и дадох инструмента, даже отиде на хубаво място - в църковния хор на Варна, така че не съжалявам за това.
- Вие, когато слушате клавирно изпълнение, можете ли да познаете на какъв инструмент е това?
- До известна степен, да. Роял „Бехщайн“ има определена звучност, а „Стейнуей“ има за мен най-покриващата и многофункционална звучност. „Фациоли“ - изключителен, от входовите инструменти, непознати в България, защото по принцип нямат такава огромна серия на производство. „Ямаха“ донякъде също - те са голяма серия и затова са познати. „Каваи“ напоследък вървят изключително добре и правят много добри инструменти, но за мен „Стейнуай“ е върхът.
- В България имаме ли добри инструменти?
- Има, в София. В Русе например старите инструменти от 70-те и 80-те години са невероятни, изключителни са просто! В Добрич има два и те са от 80-те години. Във Варна има един „Стейнуей“, сега има два нови - модел С, които се закупиха през последните 10-15 години - в радиото и в художествената галерия. В София се купуват инструменти, там не знам за какво става дума. В Балчик купиха два „Каваи“ сега скоро - преди месец-два-три, малки са, но изключително добри инструменти, отново издирени от Аглика Генова и Любен Димитров - те взеха присърце тази работа. Та така,
на местно ниво трябва да се правят някакви подновявания, които много, много, много трудно вървят
- Каква е цената на един нов роял?
- Зависи какъв.
- Най-доброто?
- Ако кажем, че най-доброто е „Стейнуей“, това значи, че ще трябват поне 150 000 евро. Поне.
- И съживяването всъщност е какво?
- Съживяването е, човек да си смени дрехите с нови за известно време, това не го подмладява изцяло. Инструментът ще се съживи наистина, ще стане по-добър, ще може да се настройва и да се свири на него. Аз преди време на този съм сменял и чуковете с нови. И то не с евтини чукове, за да има смисъл да се прави това нещо. И по механиката неща съм сменял, ще сменя сега, живот и здраве, и пластините, защото са от слонова кост, а пък те падат, падат, падат и не стават. И да го посъживя малко, защото беше много „одъвкан“ и не може да се работи с него. Жал, не жал - трябва да се свърши тази работа.
- Колко важен е изобщо изборът на инструмент?
- Ако само искаш да имаш хубав инструмент, но не знаеш какво да правиш с него - това е безсмислено. Все толкова ще го докараш...