„На 4 февруари 1887 г. получих телеграма от Министерството на вътрешните дела, че се назначавам за силистренски окръжен управител... Останах изненадан от това повишение... и си помислих, че трябва да има нещо важно и опасно за отечеството ни... Шейната се отправи за силистренското шосе, виелицата все бушуваше... Кмета Коджабашев дойде заедно с Чаушава - председател на постоянната комисия... От разговора разбрах каква била работата и защо министъра ми депешира, че отечеството стои по-високо.“
Обретенов, Н. Дневници и спомени (1877-1939). С. 1988, с. 307.
Каква е причината за телеграмата на министър-председателя д-р Васил Радославов, с която заповядва на тутраканския околийски началник Никола Обретенов незабавно да замине за Силистра и „веднага, още утре поеме управлението!“? Отговорът на този въпрос се съдържа в дневниците и спомените на Обретенов. Ръкописите му са автентичен разказ за постъпките, поведението, позициите му в политическия и обществен живот на България. И ако за участието на Баба Тонка и децата й в националноосвободителното движение изобилстват публикации в научни и популярни издания, то текстовете, за живота на семейството след 1878 година са твърде, фрагментарни, въпреки запазените документални свидетелства.
На 8 юни 1878 година,
след двегодишно заточение с крепостта Акра, ботевият четник Никола Обретенов прекрачва отново прага на родния дом
През октомври у дома, след десетгодишно заточение, пристига и Ангел, участник в четата на Хасжи Димитър и Стефан Караджа. Еуфорията от завръщането бързо преминава в огорчение и обида от грубото отношение на Временното руско управление към двамата братя. Любен Каравелов, братя Стамболови както и братя Обретенови не попадат в графата „благонадеждни“ - те споделят характеристиката, която официалните власти дават и на собствените си тогавашни бунтари-нихилисти. Показателен е диалогът на Никола Обретенов с руския комедант в Русе. Той го изгонва, като чува, че пред него стои революционер.
„Вън, вън“, изкрещява офицерът, почервенял от „бяс“
И когато през май 1879 година приключва деветмесечния период на Временното руско управление, Никола е назначен за околийски началник на Тутракан, брат му Ангел за писар в общината, а сестра им Петрана става учителка. Но след преврата на княз Александър Батенберг от 1 април 1881 година и суспендирането на Търновската конституция Обретенови са сред неудобните либерали, които трябва да бъдат отстранени от заеманата държавна длъжност. На 31 май 1881 година, върнал се у дома, Никола припечелва с това, което е правил като библиотекар на възрожденското читалище „Зора“ - разпространява книги и периодични издания: Славейковите брошури, вестниците „Светлина“, „Работник“ и „Братство“ и др.
В началото на 1882 година издава „Искендер бей“, иносказателен памфлет срещу Режима на пълномощията. Авторът на отпечатаната в огромен за времето трихиляден тираж брошура, се е скрил зад лесно разгадаемия псевдоним Х.Z. (Захари Стоянов).
Книжката бързо е разпространена от стария конспиратор Никола Обретенов
който умело използва всички връзки на „тайната поща“. Той разпраща пакетите на доверени книгоразпространители, слага я като приложение към вестниците и така този „разказ из българския живот“ влиза в кафенетата и кръчмите, чете се от даскалите на всеослушание, съпроводен от взривове смях и оглушителен тропот на ликуващи мъже! И домът на Баба Тонка отново става център на политически събития. На 1 април 1882 година либералите в Русе свикват събрание в Девическото училище, но по заповед на градоначалника пристигат жандари и се опитват да прогонят с камшици насъбралото се множество. Баба Тонка, която наблюдава случващото се от прозореца на къщата си, отваря портата и гражданите, между кордон от полицаи, влизат в нейния двор.
На упреците на консерваторите, че либералите се крият зад стените на бабината Тонкина къща, редакцията на вестник „Братство“ отговаря:
„Ако и в днешно време българските патриоти са потърсили забравената къщица на Баба Тонка е знак, че са настанали пак тежки времена за България“
Консерваторите са смутени от силно въздействащата брошура „Искендер бей“ и бързо решават съдбата на автора - уволняват го през август 1882 година от длъжността съдебен следовател в Русенския окръжен съд за „несправяне с работата“. Към безработните Обретенови се присъединява и зет им Захари Стоянов. Седем месеца след женитбата си бъдещият автор на „Записки по българските въстания“ /чиито първи том излиза през 1894 година/ Захари Стоянов напуска Княжеството и отпътува за Пловдив, където ще оглави присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Скоро ще го последва и бременната му съпруга. Издателят Никола Обретенов поема ударите на закона и е осъден да заплати две глоби - 20 лева за разпространението на „Искендер бей“ и 30 лева за митинга в училището.
Година по-късно политическата криза е преодоляна, Търновската конституция е възстановена
създаден е коалиционен кабинет с министър-председател Драган Цанков. На 7 октомври 1883 година Никола Обретенов получава назначение за околийски началник на Враца, а през октомври 1884 година е преместен в Тутракан. Тук сключва брак с учителката Димитра Димитрова от Плевен и през декември 1885 година се ражда дъщеря им Тонка.
През февруари 1885 година в Пловдив е създаден Български таен централен комитет (БТЦРК) с председател Захари Стоянов с цел съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 6 септември официално е обявено Съединението от княз Александър Батенберг и министър-председателя Петко Каравелов, въпреки категоричното несъгласие на Русия. Съединението не е добре прието от другите малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя. Сърбия обявява война на България, Русия изтегля офицерите си и младата българска войска остава под командването на капитани, с оскъдно въоръжение и боеприпаси.
Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“ е
предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия, но и за преврат на офицери-русофили, поръчан и платен от Русия
Грубата намеса във вътрешните работи на България е прелюдия към кървавата драма в Силистра и Русе през февруари 1887 година. Правителството веднага изпраща в конфликтния район своя доверен държавен служител Никола Обретенов.
В края на 1886 година в Силистра се сформира група от русофилски настроени граждани - адвокатът Марин Тихчев, търговецът Гено Чолаков (двамата с Обретенов се познават от 70-те години като членове на читалище „Зора“), Минчо Бъчваров, Михаил Виленски, Гълъб Стоянов, Владимир Блъсков от Шумен, които създават комитет начело с капитан Христо Кръстев, командир на 2-ра дружина от 5-и пехотен Дунавски полк, разположен в Силистра и началник на гарнизона с помощник Стоян Арнаудов.
Обретенов и капитан Кръстев се познават от по-рано, основатели са на първата масонска ложа в България и отношенията между двамата не са враждебни. Обретенов веднага обединява силите на правителството в града - капитан Михаил Тепавски, д-р Иван Енчев (масон), следователя Димитров, кмета Дянко Коджабашев, председателя на постоянната комисия Петър Чаушев.
Новият окръжен управител не проявява жестокост, не използва властта си за разправа
с опонентите. Уволнява без репресии чиновниците, които са русофилски настроени, арестува Тихчев, Чолаков, Бъчваров и Минчев и ги изпраща в Русе, установява строг контрол върху движението по Дунава и бунтът е потушен. Единствената жертва е капитан Кръстев, убит от войниците си. Обретенов е в сложна морално-психологическа дилема - участниците в бунта в Силистра и Русе са негови приятели, а той трябва да избере страна и взема правилното решение - позицията на защита на българската власт, на патриот и правителствен чиновник, който стриктно изпълнява задълженията си. Не абдикира от служебния си дълг, не взема участие в потушаването на метежа, не злоупотребява с властта, не проявява жестокост спрямо арестуваните, като например Димитър Мантов в Русе. Но русофилите никога не прощават на Никола Обретенов патриотизма му.
В своето безсилие да го оклеветят, пускат компромата, че е замесен в убийството на Христо Ботев
по време на Априлското въстание от 1876 година.
Това е времето, в което призракът на руската окупация на България надвисва със страшна сила и само огромната волята за отстояване на българските интереси, демонстрирана от регентството и лично от Стефан Стамболов, подкрепени от западната дипломация, спасяват родината ни. Бързото потушаване метежите от февруари 1887 година осуетява тяхното прерастване в гражданска война. В два документални сборника - „Окупационен фонд, основан за създаване на Руско- дунавска област в България“ (1892, 1993) и „Авантюрите на руския царизъм в България“ (1935) са публикувани автентични писма, доклади, телеграми, рапорти, които разкриват неопровержими факти за намеренията на Русия да завладее България и да я превърне в „Задунайска губерния“.
Какъв е прочитът на тези събития днес
В Русе има три училища, чиито патрон са участници в русофилския метеж - „Тома Кърджиев“, „Олимпи Панов“ и „Атанас Узунов“, една от главните улици на града е посветена на събитието - улица „19 февруари“, паметна плоча на фасадата на най-старата гимназия „Христо Ботев“ също напомня за метежа, както и паметник в края на града.
Не съм преподавател, не познавам учебната програма, но резултата от учебния процес е видим - през 2022 година училище „Олимпи Панов“ отбеляза тържествено патронния си празник с възстановка на историческите събития. На сайта на училището видях потресаващи клипове - как 10-12-годишни деца с пребледнели лица произнасят смъртни присъди, а възрастни мъже от клуб „Традиция“ с окървавени ризи и подходяшо озвучаване със залпове от куршуми, се търкаляха по лъскавия мраморен под на зала „Европа“ в Доходното здание! Събитието беше щедро подкрепено с 4000 лева от общинска фондация! Клиповете от разстрела изчезнаха веднага след репортаж на кореспондента на БНР в Русе Ася Пенчева (https://bnr.bg/horizont/post/101662494/kakav-e-prochitat-na-istoriata-v-uchilishten-proekt-za-bunta-na-rusofilite-predi-135-godini, публ. 15.06.2022 г.)
През 70-80 години на миналия век в къщата на Тома Кърджиев имаше музей, възхваляващ „подвига“ на предателите. Днес имаме нов модерен музей „Баба Тонка“ в къщата на друг участник в събитията - Никола Обретенов, но разказ за този епизод от живота му не е намерил място в експозицията!