Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Изразът „власти предержащiе“ води началото си от черковнославянския превод на Новия Завет и понякога иронично се използва със значението началство, началник, началници (Н. С. Ашукин, М. Г. Ашукина. Крылатые слова. М., „Художественная литература“, 1987, с. 53). Той произлиза от Рим. 13: 1, вж. „Всѧ́ка душа̀ властє́мъ предержа́щымъ да повину́етсѧ. нѣ́сть бо вла́сть, а ще не ѿ Бг҃а: су́щыѧ же вла̂сти ѿ Бг҃а ѹ҆чинены̀ су́ть.“, т.е. „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.“ Причастието предержа́щїй в черковнославянския език означава правителствен, върховен; управляващ, който управлява.
В Рим. 13: 1 се има предвид следното. Още през I в. сл. Хр. сред езичниците се разпространява клеветата, че християнството руши установения обществен строй (отгласи от тези неоснователни обвинения са засвидетелствани напр. в Деян. 16: 21; 17: 7). Затова св. апостол Павел смята за необходимо да препоръча нужното подчинение на държавните власти.
Тази мисъл обаче не означава, че всеки началник е поставен от Господа. Св. Иоан Златоуст посочва, че в Рим. 13: 1 „става дума не за всеки началник отделно, но за самото началство. [ … ] Понеже равенството често довежда до скарвания, то Бог наредил много видове началства и подчинение, като: между мъж и жена, между син и баща, между учител и ученик, между началник и подчинен, между слуга и господар. Същото забелязваме и у безсловесните животни: у пчелите, жеравите, в стадата диви овци. Дори и морето не е лишено от такъво благоустройство, но и там в много родове риби една управлява и предвожда много, и под нейното началство те тръгват на далечни пътешествия.“ (цит. по Хр. Попов. Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса. Фототипно издание. С., Синодално издателство, 1990, с. 186).
Самите началници се поставят по Божи промисъл. Бог поставя добрите и благодетелните измежду тях, но и допуска лошите началници като наказание за съгрешилите (Ис. 1: 26; 3: 4; Иерем. 3: 15; 23: 4). Затова и управлението, въпреки отделни свои недостатъци, винаги е по-добро от анархията в обществото.
Забел. При написването на предложената бележка съм използвал изяснения от посочения по-горе труд на Хр. Попов, с. 185 – 186.
Иво БРАТАНОВ