Този материал има дълга история. Първоначално трябваше да излезе около Гергьовден. След празника имаше нов срок - до края на май. Май също мина и замина, отиде си и лятото. Публикуваме го днес, в началото на есента - заради експресията, която носи разказът за двамата братя от Кошов. А тя не е подвластна на сезоните.
Тракторът бръмчи яростно и превзема баира нагоре, насред скалите и поляната. Данчо е тръгнал да види как върви царевицата, която зася в ливадата си. А тя е край Лома, точно под историческата местност Грамовец край Кошов.
Долу, малко вляво, в очите му се набиват останките от някогашната голяма кравеферма в края на селото.
Имаше какви ли не дамове, инсталация за самостоятелно пиене на вода от животните, агрегати за доене на млякото, лента за почистване. И още много неща имаше. Човекът мигом прекрачва в миналото. И му домъчнява. Защото нещо хубаво си е отишло, а по-хубаво не е дошло. Разпиля се всичко. Кравеферма, модерна овцеферма, пилчарници. А колко много стада от домашни овце имаше наоколо по тези поляни. И кози. Конски каруци и магарешки каручки. Всичко се попиля...
Ей такива тревожни мисли пробиват съзнанието на Даката
и се смесват с песента на неговия послушен трактор. Нагорнището свършва и машината успокоява дишането си. Още малко и ливадата ще опъне гръдта си пред него. А тя се простира на знаменито място. Освен Грамовец, точно тука тя ближе водите на Черни и Бели Лом. И точно тук двата Лома се смесват и тръгва Русенски Лом. В месността Смесиците.
Ядосва се Йордан, като прочете някъде, че местността не се казвала тъй, ами Смесите. Бабината им трънкина! Да си го пишат както искат. От деди на деди в село се предава само едно име - Смесиците. Ама карай.
Тракторът спира пред телената порта. Вдясно се намира кладенчето, където някога под дебелите сенки на дърветата са пладнували овцете. Съвсем наблизо преди няколко години започват археологически разкопки и се оказва, че това е култово светилище на богинята Диана. И мелница е имало някога наблизо. Знаменито си е то, мястото. Знаменито е...
Данчо отваря портата и тръгва да си оглежда имота. Стъписва се още в самото начало. Редовете със засята царевица приличат на разорано поле. Борсуци са изяли зърното. Ех, мамицата им!
Оглежда си ливадичката и му се приплаква.
Четиринайсет декара са отишли на вятъра. Що труд, що нещо
Бърка в джоба и напипва цигарите. Пали и дърпа дълбоко.
Значи от диви прасета и чакали се спаси. Електропастирът, който му подариха от Българското дружество за защита на птиците по един проект чрез негов приятел, свърши работа. А с тая напаст да не може да се справи! Хайде де!
Обхожда цялата ливада. Хич и не се замисля. Ще култивира и ще засее наново. И две кучета ще докара тука. Ако трябва сам нощем ще пази. И нека да заповядат тогава борсуците му с борсуци. Че как иначе ще се нахранят някъде към стоте овце, които гледат с брат си Ванко.
Още се намират такива хора, като тях, които сами орат, култивират, сеят, торят, пръскат, жънат, косят, балират. И добре се справят с тези четиридесет декара, които обработват. И въобще не са си давали сметка, че някога ще се регистрират като земеделски производители, след като Йордан завършва Техникума по селскостопански машини, А Иван - корабното. А ей ги сега, минали вече петдесетака и двамата.
Ванко е предимно с овцете. Данчо му помага сутрин и вечер, когато е необходимо. Той е повече по техническата част, така да се каже. А само какво овче сирене прави, италианската моцарела ряпа да яде. И валят яки поръчки през сезона на сиренето. Когато от ръцете на двамата братя Илиеви от русенското село Кошов шест-седем тона овче мляко попиват аромат, вкус и блаженство.
Колкото до занаята, той си е наследство от баща им Илия Данев
който е бил овчар в бившето АПК в Иваново. От него са наследили и около шейсет чанове и тумбули. Но имат и други. Някои от тях Йордан купува от къде ли не из страната.
Естествено е, че щом има овце, има и агънца. Много от овцете близнят, а се случват даже и по три. Някои агънца остават за подмяна, а за другите купувачи бол за Гергьовден. И се пълнят със задоволство сърцата на двамата братя, когато успеят да зарадват хората - я със сиренце, я с прясно домашно агнешко. Тогава умората няма измерение. Нищо че от сутрин до вечер работата не свършва.
Разбира се, че има и много ядове.
Преди десетина години точно в Коледната вечер някой злонамерен човек отравя седем от техните кучета, а след време още две. Понякога реката приижда и залива ниските ливадни места. А сега и борсуците. Но това не отчайва кошовските братя. Напротив, сплотява ги още повече. Защото те искат да са полезни освен на себе си и на повече хора, според техните възможности. Именно това ги държи и ги подкрепя. Естествено и доверието на хората си има своето запазено място в тяхната работа...
Йордан пали трактора. Песента му се смеси с тази на горските птици. Обръща се и тръгва обратно. Да, ще култивира и ще засее наново. Ще вземе две кучета. Ще пази. И там, под Грамовец, царевицата ще стане. За да има с какво да се хранят овчиците назима. И бали с люцерна ще има. Пролетта се оказа добра откъм дъжд тази година. Двамата братя не се страхуват от студ и сняг. Друго си е да бумти кюмбето в стаичката на кошарата, скътана в пазвата на кошовските скали. Да мирише на зима и на овце. На сено. Да заблее първото агънце. И как да ти се спи в такава нощ, когато се ражда живот и ти си неговото първо небе. А там, под снега, пролетта вече си е наумила да тръгне отново.
Красимир МАНЕВ