Дузпа: Много въпроси без ясен отговор кой заслужава спортните пари на общината

Както стана ясно, по предложение на кмета Пенчо Милков до общинските съветници поне 3 процента от данъчните и неданъчните приходи на Община Русе ще бъдат отделяни за субсидиране на спорта. Първите изчисления показвали, че тази помощ ще възлиза на общо 1,6 милиона лева. Комисия, назначена от кмета, щяла да определя в каква посока да бъдат влагани въпросните средства. В предложението се казва още, че 50 процента от левовете трябва да се похарчат задължително за детско-юношески спорт.
Първият въпрос, който изниква, е, кой ще членува в тази комисия. Ако съдим по печалния опит на Народното събрание, комисарите не са нищо друго, освен облечени в премяна за справедливост лобисти. Всеки ще дърпа чергата към себе си и ще се позовава на критерии от сто кладенеца накъде да потекат парите. Този филм го гледаме над 30 години. 
Намерението половината средства да бъдат заделяни за детско-юношеския спорт е добро. Малкото неудобство е, че 80% от клубовете работят само с деца и юноши, след което не продължават развитието им. Кариерата им просто приключва с навършване на пълнолетие. Тази практика не е от вчера, да не говорим, че голяма част от клубовете брулят възпитаниците си с месечни такси за подготовка. Как и по какви закони се събират тези пари, къде и как се отчитат, плащат ли се данъци, могат да отговорят само компетентните институции.
Справедливо на първо четене изглежда и уточнението, че ще се правят изчисления колко са картотекираните състезатели, както и срещу какви успехи някой може да се надява на повече средства.
Успехите са странна история, защото сме свидетели как някои рапортуват с лавина от медали при участие в камерни формати. Броиш и се маеш.
Една простичка проверка би показала, че приказно плодовитият клуб „Х“ или „Y“ има за съперници към съответната федерация още два, три, четири, пет клуба. Тоест, една победа те прави почти неизменен медалист. Тези „легендарни“ завоевания са правило предимно на детско-юношеския фронт.
А конкуренцията при други е много по-сериозна. 
На каква везна тогава да сложим чии успехи са по-значими и по каква логика срещу тях някой трябва да получи повече? 
Какво всъщност би донесъл спортът за авторитета на Русе? Това, което се споменава не само от регионалните, а и от националните медии.  
Ослушайте се, четете, интересувайте се, информирайте се /добронамереният ни съвет е към бъдещите членове на комисията/ и тогава решавайте кой заслужава да бъде поощрен и подпомогнат. Нека да се отчита и пред кого е перспективата за развитие, а не да се поощряват временни фойерверки.