Вносители на законопроекта са Иван Иванов („БСП за България“), Атидже Алиева-Вели (ДПС), Десислава Танева и Мария Белова (ГЕРБ-СДС). С приетите текстове се създава правно основание България да се възползва от възможността, предвидена в европейски регламент, свързан с мониторинга на Общата селскостопанска политика.
Приетите текстове предвиждат индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите, включени в Стратегическия план, Държавен фонд "Земеделие" или Управляващият орган на Стратегическия план, да се издават в срок до 31 декември на годината, следваща годината на подаване на заявления за подпомагане.
С промените се уточняват сроковете за давност, които се прилагат при издаването на решение за налагане на финансова корекция и акт за установяване на публично държавно вземане. Прецизира се от кой момент административните актове се считат за връчени. Уточнен е моментът, от който земеделските стопани се смятат за активни при кандидатстване за директни плащания.
Ивайло Чорбов от „Възраждане“ заяви в хода на разискванията, че с гласуваните промени се създават правни основания за европейско подпомагане на българските земеделски производители по отношение на възможността те да могат да сключват застраховки за своите пропаднали площи. Колегата му Даниел Петров обясни, че земеделците ще могат да получават средства по Стратегическия план за застраховки, с които да бъдат подпомагани. Ние благодарим на ЕС, че ни е дал средства по Стратегическия план, за да могат производителите да си платят застраховките, но по този начин се изкривява цялата философия на земеделието, коментира Петров.
Законопроектът бе гласуван на първо четене на 11 септември.