По традиция навръх 22 септември екипът, който работи в Солницата, бе домакин на Ден на отворените врати и пред обекта се бе извила огромна опашка от желаещи да се докоснат до праисторията на нашите земи. Домакините се бяха погрижили да осигурят много забавления за децата – да рисуват, да творят от глина, да се докоснат до професията на археолога като търсят заровени артефакти. Своето изкуство пред посетителите демонстрираше Жельо Арабаджиев от Стара Загора, единственият българин, който прави реплики на древни сечива и оръжия, както са ги изработвали и обитателите на Солницата преди шест-седем хиляди години.
За БТА Арабаджиев посочи, че у нас специалистите по кремъчна индустрия са много малко. За да се приближи максимално до майсторството на древните, той работи само с кремък, кост, мед и камък. Днес демонстрациите, които правеше, бяха с кремък от Разградския край, който и преди хиляди години пак се е считал за изключително качествен.
От кремък се правят изключително остри неща, само много добре наточен нож може да бъде по-остър, обясни Арабаджиев. По думите му проблемът е, че този тип остриета са крехки, а и се затъпяват с времето и това е налагало хората да правят нови и нови. Според него в древността майсторите са обработвали кремъка освен с камък и с еленови рога, които са впечатляващо здрав материал. В днешно време обаче са сериозен дефицит, обясни Арабаджиев. Той посочи, че е правил много проучвания, за да разбере как се е работело в прастари времена. По думите му е гледал най-вече американски майстори, макар че техният подход е различен. Ние имаме с какво да се похвалим в сферата на кремъчната индустрия, подчерта майсторът. По думите му пластините, намерени във Варненския некропол, са на световно ниво. За съжаление, за това се знае основно в научните среди, но не се популяризира достатъчно сред широката общественост, допълни Арабаджиев.
Да разгледат праисторическия солодобивен център се стекоха стотици хора, а групите посрещаше ръководителят на разкопките акад. Николов. Основното му послание към гостите бе, че са на знаково място, тъй като тук се е зародила първата европейска цивилизация. Има две златни хилядолетия на българската земя – 6-о и 5-о преди Христа, времето на ранните земеделци и скотовъдци, които се заселват по днешните български земи, посочи Николов. Той каза, че така възниква нова култура, а хората са проявявали изключително новаторство.
Хората край съвременна Провадия са дошли около 5600 г. пр. Хр., разказа още Николов. Те започват да произвеждат сол чрез изпаряване на разсол, след това да я изваряват в керамични съдове, правят куполни пещи. С годините разбират, че така добивът на скъпата стока е много ограничен и изнасят производството извън селището, където правят огромни съоръжения.
На това място животът е продължил около 1250 години, обясни още Николов. Той допълни, че с годините жителите на селището са станали много богати, тъй като от съвременна гледна точка те всъщност са произвеждали не продукт, а пари. Неминуемо обаче това е предизвиквало завист, а така местните са стигнали и до идеята да вдигнат крепостни стени. "Инженерите" им са имали впечатляващи постижения и то близо две хиляди години преди "колегите" им в Западна Европа.
Живеещите в селището е абсурд да се справяли сами с всичко, каза Николов. По думите му това налага извода, че наемният труд се е появил още в онези времена. Регистрирахме около 10 села в района, чиито жители вероятно са работели за хората в укрепеното селище, обясни експертът. Той посочи още, че на практика добивът на сол е променил цялото общество, като се е появила и йерархията в него.
В средата на петото хилядолетие се променя рязко климатът, посочиха археолозите, започва да умира земеделието, изчезват солните извори. Последните обитатели на мястото са правели кладенци и пак са чакали да се изпари водата по естествен път. Накрая вече са се и избивали, за което свидетелстват намерените през годините гробове с нахвърляни тела на деца и възрастни, загинали от насилствена смърт.
Освен около постиженията на праисторическите обитатели на селището, посетителите на Солницата правят своеобразна разходка във времето и могат да видят намереното до момента от дома на тракийски аристократ, който вероятно също се е занимавал с добив на сол. По думите на Николов това е възстановяване на живота по тези места след прекъсване от около 4300 години. Домът на богатия тракиец и обредният му комплекс са датирани към II – I век пр. Хр.