От 12 до 15 септември т.г. посетителите на НИМ могат да се запознаят с четири от най-редките автомобили, част от историческото наследство, съхранявано от НСО.
Мерцедес Бенц 600 Пулман Ландолет
Флагман на експозицията е най-ценният ретроавтомобил в България и един от най-рядко срещаните модели на Мерцедес-Бенц в света – Мерцедес-Бенц 600 Пулман Ландолет, посочват от НСО. Това е единствен екземпляр в България.
От показания модел с шест врати са произведени едва 26 броя. Автомобилът е използван за представителни нужди. С него са посрещани редица държавни и правителствени ръководители, сред които Леонид Брежнев, Николае Чаушеску, Ким Ир Сен, Муамар Кадафи и други популярни личности от близкото минало.
Производството му започва през 1964 година. Характерна особеност на лимузината е мекият покрив, който се прибира от хидравличен механизъм и оставя открита задната част на автомобила. Изработени са само 59 броя с частично открит покрив, от тях с шест врати са само 26 автомобила. На колата е монтиран свръхмодерен за времето двигател с механично впръскване на горивото, окачването осигурява несравним комфорт, отбелязват от НСО.
Тя разполага с 8-цилиндров V-образен двигател с обем от 6300 куб. см и мощност от 250 конски сили. Автомобилът е с дължина 6,24 м, широк е близо 2 метра и е с височина 1,5 метра.
ГАЗ-13 „Чайка“
ГАЗ-13 „Чайка“ е една от легендите на съветското автомобилостроене, посочват от НСО. Производството на модела започва през 1959 г. и продължава 22 години. През това време са произведени около 3200 автомобила. Съветският „Чайка“ е почти пълно копие на модел на „Пакард“ от 1956 година. Разполага с много модерен за времето си 8-цилиндров V-образен двигател с алуминиев блок и глави и автоматична тристепенна предавателна кутия.
Двигателят е с обем от 5500 куб. сантиметла. Максималната му мощност е 195 к.с., които позволяват сериозна максимална скорост от 160 км/час. Автомобилът ускорява до 100 км/ч за 20 секунди.
Габаритните размери на колата са 5,6 метра дължина, 2 м ширина и 1,62 м височина. Тежи около 2100 килограма.
В Народна република България ГАЗ-13 са използвани до 1989 г. основно за транспортно осигуряване на висшето партийно ръководство и чуждестранни гости и делегации. В наши дни тези автомобили имат висока колекционерска стойност, добавят от НСО.
ГАЗ-14 „Чайка“
ГАЗ-14 е продължение на ГАЗ-13 „Чайка“. С внедрени модерни за времето си електроника и луксозни интериорни решения, включително тапицерия от меча кожа. Автомобилът е представен за първи път през 1977 г. и се произвежда до 1988 г., когато политиката на тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов за „борба с привилегиите“ преустановява производството на модела. Унищожени са също техническата документация и производственото оборудване.
Дотогава моделът е използван основно за представителни нужди на висши военни и на партийната номенклатура в СССР и в други съюзнически държави. В Съветския съюз с този рядък модел са удостоявани за заслуги известни политици, артисти, атлети, писатели. Такъв е притежавал и главата на Руската православна църква патриарх Пимен, с интериор, лично декориран от модния дизайнер Пиер Карден след негово посещение в Москва през 1979 година.
Моделът е бил официален за съветските посланици в чужбина. Открита версия е използвана за парадите на победата в Москва.
В България автомобилът се експлоатира за представителни нужди и ескорт основно при посрещане на чуждестранни гости. На архивни кадри от 70-те и 80-те години автомобилът може да бъде видян в почти всеки ескорт на гостуващи в България чуждестранни лидери от онова време, обясняват от НСО.
ЗИЛ-115
Произведен в малко над 100 екземпляра, ЗИЛ-4104 (заводски индекс ЗИЛ-115) е един от най-редките автомобили от представителен клас, произвеждан в периода от 1978 г. до 1983 година.
ЗИЛ-115 притежава всички белези на представителните автомобили на епохата – мощен двигател, автоматична трансмисия, пътнически салон, отделен от предния с повдигащо се преградно стъкло, преден панел, изработен от карелска бреза, радиосистема, управлявана от пътническия салон, кондиционираща система в купето.
Тези автомобили са били произвеждани от засекретени производствени екипи. Данните на някои по-късни модификации са засекретени и до днес. Сред специалните допълнения на модела са тройно удебелени странични и специално обработено челно стъкло за радиационна защита, както и дублирана система на запалването и две горивни помпи.
Моделът се ползва с репутацията на най-бързия и престижен представителен автомобил, създаван от съветската автоиндустрия.
От НСО посочват, че експонатите са запазени в отлично техническо състояние, благодарение на дългогодишната професионална поддръжка, осъществявана доброволно и безвъзмездно от служителите на Националната служба за охрана.
Институцията „княжески телохранители“ е въведена в България от княз Александър Батенберг през 1879 г., се посочва в информация на отдел „Справочна“ на БТА. С приказ № 23 от 12 септември 1879 г. се назначава Софийска първа конна сотня за лична охрана и конвой на княз Александър І, с командир руския офицер поручик Александър Мосолов, който е назначен за флигел-адютант на княза.
Днес НСО е специализирана военизирана държавна служба към президента на България. Дейността на НСО е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в Закона за НСО лица, обекти и мероприятия.
От 2020 г. началник на НСО е генерал-майор Емил Тонев.