Най-висока средна работна заплата получават работещите в София – 3129 лв. Най-голям ръст на средната заплата през второто тримесечие на 2024 г., в сравнение със същия период на 2023 г., се отчита в Хасково (25,9%), Добрич (25,4%), и Видин (24,2%), най-малък в Стара Загора – 12,2%.
Средната работна заплата в София е с 36,3% по-висока спрямо средната заплата за страната, в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. нараства с 16 %. Областта с най-ниска средна работна заплата е Благоевград – 1 519 лв. Тя е около 66,2% от средната за страната, спрямо второто тримесечие на 2023 г. нараства със 17,2%. Други области с ниски средни заплати са Смолян – 1 535 лв. (66,9% от средната за страната), Кюстендил – 1 565 лв. (68,2% от средната за страната), Силистра – 1 578 лв. (68,7% от средната за страната), Видин – 1 600 лв. (69,7% от средната за страната).
За една година средната работна заплата в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“ се е повишила с 9,1 на сто, но в сравнение с първото тримесечие на тази година пада. В края на март е била 5252 лв., а в края на юни е 5164 лв. Спад за второто тримесечие спрямо първото има и във „Финансови и застрахователни дейности“ – от 3395 лв. на 3332 лв. За периода април - юни в осем икономически дейности средната заплата надхвърля тази за страната. В тях са наетите около 34% от всички работещи. Най-високи са средните възнаграждения в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“ – 5164 лв., „Финансови и застрахователни дейности“ – 3332 лв., „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 3280 лв., „Професионални дейности и научни изследвания“ – 3083 лв., „Добивна промишленост“ – 2794 лв., „Държавно управление“ – 2757 лв., „Образование“ – 2432 лв. и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – 2378 лв.
В икономическа дейност „Държавно управление“ е отчетена средна работна заплата от 2 757 лв. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. средната заплата отчита ръст от 29,7%, наетите за еднагодина нарастват с 0,5%. През второто тримесечие на 2024 г. наетите в тази икономическа дейност са около 19,7% от общия брой наети.
През второто тримесечие на 2024 г. в единадесет икономически дейности се отчитат средни заплати по-ниски от средната за страната, в тези дейности работят около 65,9% от всички наети. В икономическа дейност „Хотелиерство и ресторантьорство“ е отчетена най-ниска средна работна заплата от 1 491 лв., ръст на средната заплата с 25,4% на годишна база, наетите нарастват с 6,1%. През второто тримесечие на 2024 г. в тази икономическа дейност работят около 4,9% от наетите лица. По предварителни данни наетите по трудово и служебно правоотношение за отчетния период нарастват с 28 100 или с 1,2% спрямо първото тримесечие, като достигат 2,35 милиона души. Общият брой на заетите през второто тримесечие на 2024 г. е 2,93 милиона души.
Общият разход средно на домакинство през второто тримесечие на 2024 г. е 5 656,3 лв., спрямо второто тримесечие на 2023 г. се увеличава с 19,1%. Основна част от разходите на домакинстватапредставлява потребителският общ разход, който формира 80,1% от общия разход за второто тримесечие на 2024 г. Елементи на потребителския общ разход са разходите за храна, разходите зажилище, разходите за обзавеждане, разходи за транспорт, за здравеопазване, разходите за образование, за съобщения и други.
Ръстове на годишна база средно на домакинство през второто тримесечие на 2024 г показват, че разходите за храна нарастват с 13,5%, за алкохолни напитки и тютюневи изделия с 15,8%, за облекло и обувки с 33,3%, за жилища, вода, електроенергия и горива намаляват с 0,8%, за жилищно обзавеждане и поддържане на дома нарастват с 9,7%, за здравеопазване с 36,7%, за транспорт нарастват с 19,1%.за съобщения с 16,3%, за свободно време, културен отдих и образование нарастват с 54,8%.
През второто тримесечие на 2024 г. общият разход средно на лице е 2 811,03 лв., увеличава се с 18,7% спрямо същото тримесечие на 2023 г.