В ЦСКА /Сф/ стана страшно - след една победа и четири загуби някой в клуба се сети, че хърватският старши треньор Томислав Стипич води отбора към нечувано дъно. Стипич бе уведомен след 1:2 срещу „Арда“ в Кърджали да приготвя куфара, но продължи да упорства с искане на отсрочка, тъй като още вярвал в чудеса. Трябвала му още седмица и всичко щяло да бъде тип-топ.
„Явно е, че между треньора и футболистите липсва химия“, бе лабораторната диагноза на един от клубните шефове - Стоян Орманджиев.
Така и обаче не бе даден отговор кой, за Бога, реши, че точно този провалил се навсякъде хърватин с немски паспорт е готов за отбор като ЦСКА. Имало цели 7 опции за нов наставник, но шефовете решили да му се доверят. Щото знаел три езика, пък и бил позитивен човек. Такъв е, цъфти от оптимизъм и красноречие на пресконференциите. Обеща да научи бързо и български език.
Че химията я няма, си пролича и на мача в Кърджали, когато смененият норвежец Тобиас Хайнц почна да буйства зад гърба на треньора. Това означава изпусната съблекалня и авторитет нула.
В спортен план целият отбор е две нули - особено като физика и стил на игра. Едно голямо нищо срещу претенциите на Стипич, че ще си тръгне, ако получи накуп всички заплати до края на договора си. Със сигурност става въпрос за сериозни пари, но той далеч не е бил лудият с писалката в ръка. Да са мислили онези, тръгнали да се договарят със сериен неудачник.
Сега в кухнята на ЦСКА се върти истински калейдоскоп от варианти за нов старши треньор. С познати и екзотични имена в един кюп. С обещания за селекция след дъжд качулка. С тотално объркване при младите началници, които не знаят къде се намират и не знаят какво да кажат. Няма и обелена нито дума от големия уж бос в сянка /Валтер Папазки/.
Страшно е. Сезонът е загубен и колкото и да звучи невероятно, задачата пред ЦСКА /Сф/ вече не е да се пребори за място в евротурнирите, а да не изпадне от Първа лига.