„Ние организираме исторически фестивали на късноантична тематика – например IV – VI век, които са доста интересни за нашите земи, тъй като има няколко ключови събития, които са се случили тук“, отбелязва той.
Нашето сдружение през годината организира три-четири фестивала и само с късно антична насоченост. На 21 и 22 септември предстои отново да потопим гостите и гражданите на столицата в периода на късна античност, като тази година тематиката е в средата на IV в. по време на управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Ще включим и много интересни модули на този фестивал – като демонстрации на облекло, на занаяти, обясни още той.
Аз се радвам, че нашите събития са посещавани от публика, която наистина се интересува от история. Нашата цел не е да организираме някакво зрелище или панаир, а наистина да се опитаме да обучим, да демонстрираме по адекватен начин историческо пресъздаване. Има си фенове, които идват на организираните от нас фестивали в България и в София. И ме радва, че публиката не е многобройна, но е от хора, които са с историческа насоченост, задават адекватни въпроси, не са дошли да позяпат нещо или да се снимат с някакви дрешки. Това е и целта ни, тъй като ние се опитваме да обогатим историята и културата на определена част от нашата прослойка от нашето общество“, казва още Попов.
През 2016 година той създава първата реконструкторска група в България, посветена на пресъздаването и популяризирането на Късната античност. „Нашата цел е да потопим максимално човек или посетител в това време“, отбелязва той. По думите му този дял от историята не се изучава в училище - познат е само на хора, които са се насочили към историческия профил.
Нашата цел е малко или много все пак да направим връзката между миналото и настоящето. Т.е. да покажем, че на нашата територия, на територията на сегашна България, е имало ключови събития, които са предопределили появата на модерна Европа, отбелязва той. По думите му освен обличането на екипировка по време на фестивалите, публиката също може да участва в направата на глинени съдове или на кожени кесийки. Според него идеята е публиката да се опита да се включи в пресъздаването на занаяти. „Освен демонстративна цел, донякъде се опитваме да обучаваме публиката, да им покажем бита и начина на живот на хората преди 1400 години“, разказва Попов.
КЛЮЧОВИ СЪБИТИЯ В ИСТОРИЯТА
„На Балканите, особено покрай трансформацията на Римската империя от езичество към християнство, са станали доста ключови събития. Едно на ръка е, че Константин е преместил новата столица на империята във Византион, наречен Нов Рим или след това Константинопол. Второ, че с разпространението на християнството всъщност Балканите започват да играят все по-важна и ключова роля, защото имаме доста мисионери от тези земи. Дори тук се извършва и покръстването на готите - един германски народ, който обаче бързо се романизира, бързо приема християнски обичаи, макар и в една по-особена еретична форма“, разказва основателят на Mos Maiorum Ulpiae Serdicae.
По думите на Попов целият четвърти век е изключително наситен с ключови събития. „Не само – четвърти, пети и шести също. И понеже в самите учебници по история материалът като че ли свършва с класическата Античност, долу-горе се разглежда до Константин и от там нататък - пълен мрак. Изведнъж са възникнали някакви славяни, някаква Византия се появява, тъй като Византия не е нищо друго освен Източната римска империя. Затова нашата цел е малко или много да се опитаме да повишим интереса на посетителите на нашите фестивали към Късна античност, малко неглижиран период, но наистина много интересен за нашата история и историята на европейските народи“, отбелязва той.
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
Предстоят и още събития на историческа тематика. На 28 август в София Здравко Петров от „Исторически маршрути“ и Виктор Топалов от „Бохемска София“ ще разкажат историята на ул. „Московска“. „Беседата включва множество факти и истории, които ще ви пренесат в годините между Освобождението и края на Втората световна война, когато малкият ориенталски град се превръща в модерна европейска столица. Архитектурните разкази за някои от най-забележителните сгради, които красят улица „Московска“ между двореца и паметника на Васил Левски, ще бъдат придружени с истории за поети, писатели, артисти, архитекти и други хора на изкуството и културата“, анонсират организаторите.
В близост до Тракийската гробница в парк „Тюлбето“ в Казанлък на 31 август ще бъде обособен район с пет зони за първите „Игри на траките“, съобщават организаторите. „Със специално изготвена топографска карта всеки участник ще трябва да открие зоните и да се справи с предизвикателствата във всяка една от тях. Игрите включват физически и логически изпитания, които всеки участник ще трябва да премине самостоятелно. Изпитанията включват преминаване на определено разстояние върху кубчета, хвърляне на чувалчета с пясък в определен периметър, дартс, физически упражнения и решаване на пъзел и една мистериозна задача, която ще бъде разкрита в деня на игрите“, информират от екипа.
Шестото издание на античния фестивал „Древна балканска земя“ (Terra Antiqua Balcanica) ще бъде открит на 7 септември в античния керамичен център край Павликени. Фестивалът ще отведе публиката на пътуване към древното минало на региона чрез програма, в която специално участие ще вземе групата за исторически и антични възстановки „Първи италийски легион“ от Свищов. Реанакторите ще представят атрактивно най-добрите години от живота в римската вила край Павликени, върху която ще бъде поставен и акцентът на тазгодишното издание на събитието, каза за БТА Елена Христова.
Предстоят също шести национален събор на НД „Традиция“ във Велики Преслав (от 30 август до 1 септември), фестивала „Доблест и слава“ в Шумен (в периода 27 - 29 септември), събора „Помни славата“ в Сливен ( от 4 до 6 октомври) и фестивала „Марцианопол - животът в древния град“ в Девня, който ще се проведе на 12 октомври.