През 2022 г. общото количество на използваната вода е 4,7 млрд. м3, като спрямо 2021 г. се увеличава с 1,8 на сто.
Общественото водоснабдяване (ВиК) осигурява питейна вода на 99,5 на сто от населението на страната. Доставената вода от ВиК е 251 млн. куб. м, или 103 литра средно на човек на ден. Загубите във водоснабдителния сектор (ВиК и напоителни системи) през 2022 г. се оценяват на 853 млн. куб. м., сочат още данните на НСИ.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщи, че близо 868 млн. лв. са предвидени за проектиране, строителство и ремонт на ВиК инфраструктура в общините.
Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова призова кметовете, с оглед на засушаването, климатичните промени и недостига на вода, да насочат вниманието си към проекти за реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова водопреносна мрежа, защото проблемите в тях се задълбочават. Тя допълни, че в условията на продължително засушаване и високи температури трябва да се положат усилия за намаляване водоползването за небитови цели и да има контрол.
Вчера четирима министри – на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на енергетиката и на икономиката и индустрията имаха среща в МРРБ, на която беше обсъдена ситуацията с наложените водни режими в населените места, съобщиха от регионалното министерство.
Бе отчетено, че сред основните причини за недостига на питейна вода е сериозното засушаване и повишаването на температурите.
Беше създадена работна група с експерти от всички ресорни министерства, която ще е и своеобразен координационен център за по-голяма ефективност на общите усилия на институциите. Тя ще набележи както краткосрочни, така и дългосрочни мерки като част от национална политика за решаване на проблема с водоснабдяването на населението и напояването на земеделските култури.
Работната група ще трябва да предложи конкретни решения за подобряване на ефективността и контрола, осигуряването на резервни водоизточници и приоритизиране на стратегически язовири, които трябва да се построят или рехабилитират, за да се гарантират водните запаси на страната за справяне с климатичните промени в следващите години.
Изминалият месец юли се доближава до температурите през юли 2012 година – последният най-топъл месец юли от 1930 г. насам, сочат данните на Националния институт по метеорология и хидрология. Средните месечни температури са между 21 и 29 градуса и имат отклонение от месечната норма между плюс 1,5 и плюс 4 градуса.
По отношение на валежите месец юли на 2024 г. е подобен на юли 2023 г., с валежи около и под климатичната норма. В най-западните и най-източните райони месечните суми на валежите са предимно между 1 и 50 процента от климатичната норма. В централната част на страната преобладават месечни суми на валежите между 50 и 150 процента от климатичната норма, а в Казанлък - 193 процента.
През месец юли реките в страната са с водни количества около и под праговете за средни води и около праговете за ниски води. В резултат на валежи в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в Дунавския, Източнобеломорския и в Западнобеломорския водосборен басейн.
През последното десетдневие на месеца реките Факийска в района на село Зидарово и Ропотамо в района на село Веселие са пресъхнали.
Въпреки засушаването в последните три месеца, в питейния язовир „Среченска бара“ в Стара планина, от който се водоснабдяват Монтана, Враца, Берковица и още трийсетина по-малки селища в района, има достатъчно количество вода и няма опасност от режим на водата в тези селища, каза за БТА управителят на ВиК в Монтана Валери Иванов.
Режим на водата е въведен в 11 селища в област Монтана, които не се водоснабдяват от „Среченска бара“, а от местни водоизточници. Това са селата Копиловци, Главановци, Чемиш и Видлица - в община Георги Дамяново; Златия и Мокреш - в община Вълчедръм; Владимирово - в община Бойчиновци; Равна, Горна Лука и Митровци - в община Чипровци, и Горна Вереница - в община Монтана.
Над критичните нива са измерените днес стойности на разтворен кислород във водите на язовир „Копринка“, съобщиха от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив във Фейсбук.
Измерените стойности на разтворен кислород са над критичните нива от 2 мг/л. Това е нивото, под което повечето видове риба са подложени на стрес, а при нива под 1 мг/л повечето рибни видове измират.
От Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ ще продължат да следят стойностите на разтворен кислород и през следващите дни и при доближаване на границата от 2 мг/л ще се предприемат съответните действия за ограничаване на водоползването от язовира, се казва в публикацията.
Язовир „Копринка“ няма отношение към водоснабдяването на Стара Загора, съобщиха от "Български ВиК холдинг" ЕАД. Нивото на водоема не оказва въздействие и няма да доведе до въвеждане на режим водоснаснабдяването в областния център. Язовир „Копринка“ никога не е бил водоизточник за питейно-битови нужди. Водните запаси на съоръжението се използват единствено за добив на електрическа енергия и за напояване на земеделски площи.