Преди една година точно по това време приключи втората изложба на Кънчо Кънев и Валери Лазаров, която те бяха нарекли „Пътеки“. Година преди това, отново през горещото лято, двамата за първи път представиха свои картини, през които показаха пред русенската публика как двама автори - достатъчно различни по натюрел, идеи и похвати могат да намерят общ език и да приканят посетителите на русенската Художествена галерия към разговор за изкуството.
И ето че сега, през горещото лято на 2024-а, Кънчо и Валери вече превръщат своето отдавнашно приятелство и твърческите си търсения в една традиция, която със сигурност ще предизвика много асоциации и впечатляващи емоции от докосването до живописта им. Десетките приятели и почитатели на заредените със смисли и внезапни откровения и неочаквани ракурси в картините на Кънчо Кънев със сигурност очакват с нетърпение да разгледат неговите нови работи. Прозрачната светлина и причудливите композиции, форми и формати провокират въображението и припомнят усещането за свобода, което Кънчо винаги съумява да поднесе и деликатно, и настойчиво. Така докосва дори и затрупаните от битовизми и сиво ежедневие сетива и напомня, че нито цената на хляба, нито сметките за ток и досадните политици не са в състояние да отменят
порива към бистрото синьо небе, неподражаемия плисък на вълните на морето
тихата мечта за далечни острови и спотаените трепети. За Кънчо чашата с вода или островът в далечината са само една възможност всеки застанал срещу картината да се превърне за малко в Алиса в страната на чудесата, да опитоми птиците или да последва алената следа, оставена от слънцето по залез. В неговите енигматични и заедно с това категорични композиции този път се откроява един женски портрет - фин, изящен и съкровен, който само поставя още един впечатляващ удивителен знак в работите му от последните месеци.
Валери Лазаров разказва истории - приказни и съвсем реални, като показва все по-категоричен вкус към вплитането на митологични, философски и двусмислени елементи в своите картини. Впечатление правят неговите градски пейзажи, в които той също намира начин да внесе акценти, отвеждащи към ключ, свързан с магичното. Баладичното настроение е силно в цикъла с гълъбите, всяка от картините в който носи в себе си притча или почти белетристичен сюжет и асоциативни препратки. Символите имат специално значение за Валери, те са неговият начин да открехне пред зрителя своите собствени въпроси и размишления за смисъла и връзките между вековете и поколенията.
Миналата година Кънчо и Валери бяха нарекли своята изложба „Пътеки“. Тези „Пътеки“ са ги отвели към едно ново за русенската публика име - и до едно различно светоусещане и художествена интерпретация. Двамата канят младата художничка от Южна Корея Чой Джи Юн - и така към безкрайността на водата и свободата и към къщите с огледални проекции и гълъбите се присъединяват яркоцветните портрети и натюрморти, които правят тази изложба още по-лятна и още по-осезаема. Буйството на багрите и непосредствеността, с която Чой изобразява върху платното способността да се радваш на това, че си жив, че
портокалите греят по-примамливо от слънцето
че гълъбите и жеравите пеят на един и същ език, а два сини лампиона могат да бъдат само романтична рамка на нечий празник - това смело бродене на художничката през цветовете ме кара да си я представя като момичето от народната приказка и реката, променяща цветовете си. Но това момиче не стои на брега, а крачи през реката и гребе с пълни шепи от зелената вода, от жълтата, от розовата, от синята, от златната...
Всъщност, Кънчо Кънев и Чой Джи Юн вече са правили съвместна изложба - преди осем месеца в престижното Пулхри студио в Хага.
„Оказа се, че с Чой имаме много допирни точки - и множество теми за разговор, най-вече в професионалната сфера“, разказва русенецът, който живее в Нидерландия от десетилетия.
Двамата дори са рисували заедно в неговото ателие.
„Беше ми много любопитно да наблюдавам как работи тя - как прилага различни техники, как използва фотоапарата, за да й помага да запазва идеите, които й хрумват по време на многобройните пътешествия, които тя обожава. Чой е от Сеул, професионално се занимава с дизайн, работи за компанията „Хюндай“ а освен това нейни са дизайнерските решения за „Корея аеропорт“. Тя е много непосредствена, изключително ведър човек е, излъчва чудесна енергия и я раздава спонтанно. Още при първата ми среща с нея усетих, че преградите бяха счупени, всякакво дистанциране (каквото очаквах, че може да съществува) беше заличено и в един момент изпитах усещането, че ние с нея много отдавна рисуваме заедно. Това стана особено отчетливо, когато я поканих да дойде да рисува в моето ателие“, обяснява Кънчо Кънев.
С Чой го запознава Хелене - жената, която е до Кънчо
и която особено през последната година, когато художникът премина през сериозно здравословно премеждие, беше не просто до него, а беше истинска и незаменима опора.
„Да, мога да кажа без преувеличение, че живея втори живот - половин година беше наистина страшно, докато медиците ме изправят на крака. Държа да отбележа, че първата диагноза ми постави русенският лекар д-р Лисичков и в Нидерландия тя беше потвърдена стопроцентово. Когато лекуващият ме лекар в Хага доктор Аренс видя диагнозата от Русе, не сдържа недоумението си и ме запита: „Тоя мой колега в България къде е специализирал?!“. А след това се възхити: „Толкова ли е напреднала медицината в България?!“. Радвам се, че задочно сприятелих тези двама специалисти и страшно много се радвах, защото усещах
огромния респект на д-р Аренс към д-р Лисичков
и към моята страна“, казва Кънчо.
Днес той признава, че изпитанието, през което е преминал, го е превело през своеобразен катарзис.
„В болницата в Хага имах твърде много време, през което можех да премислям отново и отново. Има мрачни дни, в които не можех да рисувам - всеки ще разбере какъв кошмар е това. Но пък така получих възможността да видя, че има и други неща освен рисуването, които някак несъзнателно подценявах и оставях на заден план.
Дадох си сметка, че конкретното нещо, към което човек се стреми в определен момент от живота си, може да не е най-същественото. Нещата са една голяма съвкупност от важни събития и детайли, на които не съм обръщал подобаващо внимание. Вече гледам на всичко това от друг ъгъл, разбирам колко е важно човек да обръща повече внимание на всичко и да бъде в синхрон с нещата и хората около себе си - за да спаси себе си от изненади, които могат да вгорчат съществуването му. А Хелене беше до мен в тези най-кошмарни дни, нашата връзка премина през изпитанията и това е човекът, който ми е близък, мил и незаменим“.
След затварянето на тази мрачна страница идва и изложбата на Кънчо и Чой в Пулхри студио през февруари тази година. Русенецът е член на авторитетното артистично студио, а за публиката в Хага Чой е напълно непознат автор.
„Работите, с които възнамеряваме да направим експозицията, задължително преминават през много взискателно жури, което трябва да ги одобри. Нейните картини бяха посрещнати много добре от комисията. А след това на самото откриване имаше доста хора,
сред гостите бяха посланиците на България и на Южна Корея
аташетата по културата, въобще имаше представително дипломатическо ниво. По-важното е, че изложбата се радваше на голям интерес“, казва художникът и се надява, че и в Русе тя ще бъде едно от впечатляващите събития в културния афиш на града.
„Да, наистина сме различни и тримата - и Валерката, и Чой, и аз. С Валери се познаваме толкова отдавна - още когато постъпихме в първи курс в техникума по дървообработване „Йосиф Вондрак“. С него имаме много допирни точки и безкрайно много теми за разговор - и като приятели, и като колеги. Ние сме като два контрапукта - и това ни събира, допълваме се и ни е интересно. Той е човек, на когото можеш да разчиташ на сто процента. И е стриктно подреден - уча се от него на тази подреденост. Тя при него е навсякъде - в неговия дом, в неговото ателие, в неговата кола... Чак ме хваща срам.... А Чой е друга планета. Тя обожава да пътешества. Завършила е образованието си в Сеул, специализирала е в Ню Йорк, в момента живее в Токио. Но постоянно е в движение - с фотоапарата. Посещава различни места, попива култура, история. И всичко след това преминава в картини“, казва Кънчо.
И признава: „За мен беше голямо предизвикателство съчетанието в една изложба на различни поколения и гледни точки. Убеден съм, че това общо представяне ще изгради един желан мост между различните култури на този тъй разнолик и уникален свят, съчетал в себе си толкова неподозирана и спотаена красота. Взаимното опознаване на художници от тези различни култури и възраст ще обогати самото изкуство като гледни точки. Общата цел на творците е да дадат своя принос към съкровищницата на вечно търсещия човешки дух. Да направим света по-поносим и по-добър“.
Изложбата, която беше открита в Художествената галерия на „Борисова“ 39, е наречена „Диалог“
Дали се е получил този разговор между тримата художници, които живеят в различни светове и сънуват различни сънища? Отговор на този въпрос, разбира се, ще си даде всеки от посетителите в Галерията. Но едно е безспорно - че тези рисувани в различни градове, страни и дори континенти картини завъртат едно многоцветно и въздействащо кълбо от емоции и впечатления. То показва как еклектиката може да звучи хармонично - и как трима автори могат без думи да казват много, дори и повече, отколкото самите те са замисляли в своите ателиета.
И това е повод за други, следващи диалози.
Впрочем, вече съм любопитна да науча как ще се нарича следващата изложба идното лято на Кънчо и неговите приятели.