Олимпийските игри си вървят, а пред българите остават все по-малко шансове да спечелят медали. Надеждите са в борбата, в художествената гимнастика и в щангите. Както и в бокса, където Хавиер Ибанес /на снимката/ вече си гарантира бронз, но апетитите, естествено, са за злато или сребро.
С плуването, леката атлетика, академичното гребане, спортната стрелба и гимнастиката вече направихме „нула“.
Към вчерашните обедни часове с „подиуми“ се разписаха 70 държави. Ние сме в последната група от 10 делегации, които могат да се похвалят с едничко дотук отличие. Другите опашкари в нашата компания са Австрия, Гренада, Кабо Верде, Куба, Литва, Малайзия, Португалия, Словакия, Египет.
В сравнение със Сеул /1988 година/, когато българите завоюваха 35 медала /10 златни, пето място в генералното класиране!/, участието ни в Париж е на път да се превърне в незапомнен крах.
Не е тайна, че спортът ни бележи отстъпление с всяка година, но чак толкова! И въпреки че по традиция финансовите стимули не са никак лоши. Български шампион във френската столица ще получи 250 000 лева, сребърен - 150 000, бронзов медалист - 100 000 лева. Премии от 40 000 до 10 000 лева са предвидени за завършилите от четвърто до осмо място.
Но бонусите не свършват дотук - медалистите ще се радват на допълнителна екстра - доживотна олимпийска пенсия. За злато се полагат 3 минимални заплати, което към момента е 2799 лева. Среброто ще зарежда картата всеки месец с 2500, а бронзът - с 2240 лева.
Разбира се, едва ли някой има против, ако нашите спортисти се възползват от такова стимулиране, при положение че голяма част от кариерата им минава през дълги и тежки лагери. Както се казва, с радост да си харчат парите, стига медалите да ги има.
А защо ги няма /поне засега/, е въпрос на много, много дълъг анализ. Отстъпваме тотално от добрите си позиции и това не е от вчера. Да не говорим, че битката отдавна вече не е равностойна по много фронтове.
Пример - само преди два дни бивш член на Световната антидопингова комисия разкри, че водещи лаборатории разработвали такива допингиращи вещества, че използваните от допинг ченгетата тестове... изчиствали организма от анаболите. Представяте ли си? Тестовете, предназначени да разкрият нарушителите, замитали следите. И това не е нарочно, а се дължи на голямата технологична преднина, която имат производителите на „зоб“. Тестовете като антидот!
Христо Стоичков казваше, че „който играе, пИчели“!
И нашите играят, но не пИчелят. Явно вече не е достатъчно. А защо не е, тепърва ще се разисква почти под индиго с минали вече дебати без резултат за свободното спортно падане на България на последните игри - първо в Пекин, нататък Лондон, Рио де Жанейро, Токио.
Тук най-лесно е да започтнем да се вайкаме, да се самосъжаляваме и да сипем обвинения - че сме съсипали всичко за 30 години, че базите са трагични, че са разрушени основите на спорта и т.н. Но тази носталгия, която не е съвсем безпочвена, е едната страна на медала. За другата разказа последната ни голяма спринтьорка Ивет Лалова, която в момента се справя блестящо и като коментатор на Олимпиадата по БНТ. Високите технологии промениха напълно тренировъчния процес и атлетите, които използват тези методики, ярко се открояват над другите, посочи Лалова в анализ на представянето на спринтьорите в Париж. За пример тя посочи италиански бегач, направил рязък скок след преместването си в известна спортна школа в САЩ.
Какъв е изводът? Не става само със свирка, конуси, хронометър и надъхване. И с обещаване на големи премии не става - те са елемент от задачата, но не и решението й. Това са методите на 20 век. В 21 крилете на успеха са другаде.
И все пак нека се надяваме, че борците, щангистите и момичетата от художествената гимнастика ще ни измъкнат с още някой друг медал от дупката на олимпийската класация. Защото всяка Олимпиада е въпрос на престиж, какъвто ние губим безславно.