От 1 януари 2025 г. такса смет трябва да се изчислява на принципа „замърсителят плаща“, което налага всяка община да приеме нов начин за нейното изчисляване. Вариантите са три, но всеки от тях има недостатъци и изисква допълнителни инвестиции и информация, която към момента липсва. Идеята е който прави повече боклук да плаща повече, което ще промени доста сметките. За фирми и търговци с големи помещения, които досега плащаха на площ, таксата ще падне.
А за домакинствата вероятно ще се увеличи.
Както научи „Утро“, Община Русе все още премисля какъв вариант да избере и окончателно решение няма. Новата методика обаче трябва да бъде внесена в Общинския съвет и гласувана до края на годината. Това означава на една от четирите сесии от септември до декември.
По закон общините трябва да определят таксата за битовите отпадъци за следващата година най-късно до 31 декември на предходната. Според настоящите текстове, ако това не се случи, се прилага ставката от предходната година. От 1 януари 2025 г. обаче общините няма да могат да разчитат на този текст, тъй като такса смет вече задължително трябва да е определена на принципа „замърсителят плаща“.
Общината може да използва три начина за изчисляването на таксата. Първият е свързан с броя торби, които домакинствата купуват и цената им всъщност е таксата за отпадъците. Вторият - чрез съдове за изхвърляне на отпадъците, които се ползват от една къща или блок, а след това количеството се разделя на броя на хората, които ги ползват. Третият вариант е плащане на човек чрез средно изчисление на разхода за боклука, генериран от един жител на общината.
Прилагането на всеки от тези варианти среща сериозни проблеми. Най-лесен изглежда вариантът с торбите. Който прави повече боклук ще трябва да купува повече от тях и да плаща повече. Това обаче ще работи в някоя друга държава, където хората са възпитани и дисциплинирани да изпълняват стриктно наредбите. В нашите условия няма начин да се осъществи контрол за използването само на тези платени торби. Може да се очаква, че много хора ще продължат да ползват всякакви други с цел да не плащат нищо.
Със същия проблем се сблъсква вариантът да се използват контейнери, които се отварят с чип. Всеки го отваря със своя индивидуална карта, теглото на отпадъците му се измерва и се начислява на негово име. Високотехнологично и справедливо, но най-вероятно пак ще има хора, които просто ще си оставят боклука до контейнера без да го отварят. Този способ вече се изпробва в някои по-малки населени места и резултатите не са оптимистични. Живеещи в Долапите например споделят, че много коли от Иваново, които минават пътьом през квартала, изсипват боклука си в техните контейнери. Същото казват и за мартенчани, които работят в Русе и тръгват за работа с боклука в багажника.
Има много проблеми и с определянето на броя ползватели. Общината всъщност не знае колко хора живеят във всеки апартамент, а и тази ситуация е динамична - днес някой е тук, а утре го няма. Никъде не се отчитат децата, а е редно и те да влизат в сметката. Възможен е вариант да се изчисли среден размер на жител от всяко населено място, но и за прилагане на този способ няма достатъчно точни данни. Броят на живеещите в общината е един според ГРАО и съвсем друг според статистиката. По настоящ адрес в Русе се водят хора, които не живеят тук от години.
Още по-сложно е изчисляването на справедлива такса за фирмите. Колко са ползвателите на „Кауфланд“ например? Броят на работещите в хипермаркета не е толкова голям, но оттам минават хиляди всеки ден. А отпадъкът от един плод-зеленчук с двама работещи е много различен от този на счетоводна къща с двама души.
При всички положения изчисляването на някакви средни такси за район или населено място няма да е справедливо и дори ще доведе до двойно начисляване на някои. Ако имаш апартамент в града и къща на село, ще платиш такса смет и за двете места въпреки, че е пределно ясно, че няма как да ги ползваш едновременно. Ако се тръгне по този път, хем няма да се изпълни целта замърсителят да плаща, хем ще се създаде невъобразима бъркотия, водеща до ниска събираемост, обжалвания и съдебни дела.
Справедливите методи са чрез закупуване на торби за смет или чрез контейнери с чип. С тези методи обаче приходите не могат да се прогнозират точно и затова те не се харесват на кметовете. План сметката на дейност „Чистота“ в община Русе е 25,1 млн. лева според гласувания бюджет за 2024 г. Малко над половината се осигуряват от таксите на фирмите, останалото плащат гражданите. Колко би струвало поръчването на контейнери с чип или торби за смет и какви приходи биха се събрали по всеки от тези методи едва ли някой би се наел да прогнозира. Трябва да се отчете и че изхвърляните пластмасови, стъклени и хартиени отпадъци в специализираните контейнери не са боклук, а суровини и за тях не трябва да се плаща такса.
На този хал са общините в цялата страна и не само в Русе си блъскат главите. Всеки се надява друг да съчини някаква успешна методика, която всички да изкопират, но до този момент такава няма. Наредбата за реда за изготвяне и образеца на плансметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща таксата за битови отпадъци бе приета от Министерския съвет през април тази година и постави общините в положение на цайтнот. Ако влизането й в сила не бъде отложено (което няма да е прецедент), трябва да се действа много бързо. До 31 декември новият начин за определяне на такса смет трябва да бъде внесен в Общински съвет, гласуван от съветниците и влязъл в сила с изтекли срокове за обжалване. В противен случай общината може да остане без приходи, а от там и без пари да плаща за събирането, извозването и оползотворяването на отпадъците. Поне ако нормативната уредба остане в сегашния си вид.