През 1988 г. пътнически самолет на БГА „Балкан“ катастрофира при излитане

На 2 август 1988 г. в 17:30 ч. самолетът Як-40 LZ-ДОК, собственост на Учебния център на CO БГА „БАЛКАН“, управ­ляван от екипаж от същия център с командир Стоян Цолов тръг­ва да излита за планиран рейс на „БАЛКАН“ София–Варна. Излитането започва от точка, която е на разстояние 1000 м от на­чалото на пистата. Самолетът набира необходимата му скорост за отлепяне, но не може да излети и без да повдигне носовото ко­лело, напуска пистата с голяма скорост по осевата линия. След­ват серия последователни удари в стълбовете на ограничителни­те светлини и оградата на летището, започват частични разру­шения на тялото му.
Як-40 LZ-ДОК почти „прелита“ коритото на pека Искър и се удря в отсрещния ѝ бряг, разрушава се напълно, вторият пилот и част от пътниците загиват на място. От изгаряне и тежки телес­ни повреди в болница умират командирът, бордният инженер и други пътници – общо 29 души, осем получават различни нара­нявания.
При удара в подпорната стена на pека Искър тялото на самоле­та, заедно с лявото му крило, се откъсват и остават на брега, опашната част, включително двигателите, падат в коритото на реката, където попада и дясното крило. Предната част на корпуса е напълно разрушена. Материалните щети възлизат близо на 1 млн лева.
Към 17:30 ч. времето на летище София е ясно. По същото време Председателят на Държавния съвет на Народна република България и Генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков трябва да се качи на борда на правителствения самолет Ту-154 LZ-BTJ. Той се бави, тъй като е в летящата очна клиника, която временно е позиционирана пред представителния ВИП на летището. Въздушният диспечер позволява на пътнически самолет Як-40 на БГА „Балкан” да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането.
Причината за катастрофата не е ясна, тъй като няма записи от черните кутии. По време на огледа се установява, че хоризонтал­ният стабилизатор на разрушения самолет е в положение плюс 1,5 градуса – на пикиране. При излитане самолетът кабрира (изкачва се), а не пикира (спуска се), този факт се превръща в едно от главните обяснения за причината на катастрофата.
В емисия „Вътрешна информация“ на БТА четем:
Самолетна катастрофа
София, 2 август 1988 г. /БТА/ Днес в 17:29 ч. самолет ЯК-40 на Българската гражданска авиация, който трябваше да изпълни редовен полет по маршрут София–Варна, при излитане е катастрофирал в района на летището.
На борда на самолета са се намирали 33 пътници и екипаж от 4 души. 14 души са настанени в болница, където им се оказва спешна помощ. Останалите са загинали.
Назначена е комисия за установяване причините за злополуката.
***
След самолетната злополука на летище София
София, 3 август 1988 г. /БТА/ Във връзка със самолетната злополука с ЯК-40 на Българска гражданска авиация, станал вчера привечер на софийското летище, репортер на БТА съобщава:
Както е известно, от намиращите се в самолета 33 пътници и четирима души екипаж са загинали на място 23 души. В болницата са починали още двамата души – едно дете и командирът на самолета. Сред загиналите има трима чужденци – двама югославяни и един съветски гражданин. Друг югославски гражданин е жив, но състоянието му е тежко.
За останалите живи пътници и членове на екипажа се полагат усилия за лечението им от медицинските работници в „Пирогов“ и първостепенната Окръжна болница. Половината от тях са в критично състояние.
Назначената комисия продължава да разследва причините за злополуката.
***
След самолетната катастрофа
София, 8 август 1988 г. /БТА/ Както вчера бе съобщено след самолетната злополука на летище София на лечение в „Пирогов“ бяха настанени 12 души. Двамата от тях починаха в болницата на следващия ден.
Днес репортер на БТА се срещна отново със заместник-директора на „Пирогов“ д-р Георги Каменов. Въпреки положените усилия за спасяването на ранените пътници и членове на екипажа, каза той, на 7 август почина още един от пасажерите – югославски гражданин, а тази сутрин и бордовият инженер на самолета.
С тези два случая общо загиналите и починалите вследствие а злополуката са 27 души. От намиращите се в момента в Института седем пострадали, един е в критично, а друг в тежко състояние. За останалите няма опасност за живота. Днес от „Пирогов“ бе изписан и първият оздравявал от пострадалите пътници, който е съветски гражданин. Други двама от пътниците се лекуват в Първостепенната окръжна болница в столицата.  
***
След самолетната злополука
София, 11 август 1988 г. /БТА/ Грижите за повечето от пътниците, ранени при самолетната злополука, изцяло паднаха върху колектива на Клиниката по изгаряния към Републиканския научно-практически институт за спешна медицинска помощ „Пирогов“.
Лекарите и медицинските сестри вече девет нощи и дни водят борба за спасяване живота на най-тежко пострадалите, полагат непрекъснати грижи за възстановяване здравето на по-леко ранените.
Както съобщи днес заместник-директорът на института „Пирогов“ д-р Георги Каменов, въпреки положените усилия миналата нощ е починала още една от болните, закарана в клиниката с 60-процентово обгаряне.
Тревожно е състоянието и на друга от пътничките.
Останалите пет болни са в задоволително общо състояние.
В „Поверително приложение C-2A“ на БТА са поместени статии за катастрофата от чуждия печат:
За самолетната катастрофа
Анкара, 5 август 1988 г. (БТА) Вчера турският в. „Тър­киш дейли нюз“ публикува информация на АП от Виена за катастрофата на българския самолет Як-40 при из­литането му от София за Варна. Сред загиналите най-малко 23-ма бил съветски дипломат – консул в Генерал­ното консулство във Варна Юрий Черьомин, а също така югославската гражданка Монирка Митрович и дъщеря ѝ Мария. Съпругът Младен Митрович останал жив, но бил в критично състояние.
Съобщава се, че самолетът на БГА „Балкан“ не е успял да излети от пистата и се е разбил в коритото на река Искър на около 1 км от летището. Все още не били известни причините за катастрофата.   
В. „Гюнайдън“ също съобщава за самолетната катастрофа в София, позовавайки се на радио София. Вестникът пише, че „между загиналите 25 човека няма­ло чужденци“. Все още нямало официално съобщение за причините за катастрофата, но било възможно да е ре­зултат на пилотска грешка.
 
Използвани източници: БТА, Вътрешна информация (ВИНФ), 28.07-08.08.1988 г.; 08-19.08.1988 г.; БТА, Поверително приложение C-2A, 30.07-06.08.1988 г; Цаков, Цветан.Черна книга за жертвите на българската авиация. Катастрофите мъртвите и виновните.1994. С., Меридиан прес.