Желю Митев Желев е български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г.
Роден е на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Преславско, в семейството на Митю Желев Митев и Йорданка Николова Митова. Има трима братя: Йордан, Христо и Стоян.
През 1949 г. завършва основното си образование в Основно училище „Кирил и Методий“ в родното си село, а през 1953 г. – средно образование в Народно мъжко средно училище „Никола Й. Вапцаров“ в Шумен. През 1958 г. завършва висшето си образование в Софийския държавен университет, специалност „Философия“. През 1961 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП).
В периода 1961 – 1964 година, след издържан конкурс, Желю Желев е редовен аспирант във Философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет.
В с. Грозден през 1967 г. Желю Желев написва книгата „Тоталитарната държава“(„Фашизмът“), публикувана 15 години по-късно. През 1975 г. Желев започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт.
Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС). Той ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990), на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на Седмото Велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България.
Избран е за народен представител в Седмото Велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от Седмото Велико народно събрание за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев. Желю Желев заема тази длъжност до избирането му за президент след произведените избори през 1991 г. и заема длъжността президент на Република България от1 януари 1992 г.
Желев не желае да е редови член на СДС след края на мандата си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която печели 0,32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика.
Публикуваната информация в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА се отнася за периода, когато Желю Желев е избран с голямо мнозинство от Седмото Велико народно събрание.
Велико народно събрание
София, 31 юли 1990 г. /БТА/ Президентската криза е или крачка от преодоляването, или ще се задълбочи още повече. Такъв е резултатът от първото едночасово заседание днес на Великото народно събрание.
През изминалите повече от две седмици депутатите не избраха президент на републиката, но „свалиха“ кандидатурата на четирима.
Почти „седнал на президентското кресло“ след вчерашното пето гласуване, най-неочаквано Виктор Вълков се оттегли, изпълнявайки решението на парламентарната група на БЗНС.
Изненадата у народните представители предизвика предложената кандидатура за президент на Никодим Попов, направена от Велико Вълканов. По-късно г-н Попов благодари за оказаното му доверие и си направи отвод.
Лайтмотивът в пространното изказване на д-р Петър Дертлиев, с което той си оттегли кандидатурата, бе въпросът: „Защо така спонтанно гласувахте против един социалдемократ“?
От името на Парламентарния съюз на Демократичните сили Стоян Ганев представи новия кандидат – д-р Желю Желев. Ползвайки се със заслужен авторитет и доверие в средите на българската интелигенция е убеден демократ, със завидно умение за открит и честен диалог, толерантен е към чуждото мнение и убеждения. Говорителят на СДС проследи най-важните моменти от биографията на Желю Желев, като припомни, че през последните 25 години той е бил в непрекъснат конфликт с тоталитарната власт, участвал е в различните форми на индивидуален и организиран протест и борба. Неговата личност се откри като един от инициаторите и активните участници в обществения комитет за екологична защита на Русе и клуба за подкрепа на гласността и преустройството и бе един от неговите съпредседатели. На 7 декември 1989 г. бе избран за председател на Координационния съвет на СДС.
***
Събрание – част втора
София, 31 юли 1990 г. /БТА/ След почивката народните представителите започнаха да задават въпроси на новия кандидат (…) Много от питанията бяха свързани с негови изказвания в предизборната кампания, по време и след парламентарните избори и доколко развитието на политическата ситуация е оказало влияние и е променил някои от становищата му (…)
Втора група въпроси бяха свързани с необходимостта от радикални законодателни промени- в селското стопанство и собствеността на земята, екологията и здравеопазването, за жителството (…)
На утрешното заседание д-р Желю Желев ще представи своите виждания за бъдещето на страната, за излизане от кризата и ще отговори на депутатите.
***
Мълния
София, 1 август 1990 г. /БТА/ Току-що Желю Желев беше избран за представител/ президент/ на републиката.
***
Великото народно събрание избра Желю Желев за президент на България
София, 1 август 1990 г. /кор. на БТА Б. Димитрова и В. Константинов/ Желю Желев е новият президент на България. За неговата кандидатура днес гласуваха 284 народни представители.
Позициите си, от които ще се ръководи в бъдещата си дейност като държавен глава, Желю Желев изложи в политическата декларация, прочетена в началото на днешното заседание на Великото народно събрание.
Решението на Съюза на демократичните сили и лично моето решение да кандидатствам за поста представител / президент/ на републиката трябва да се разглежда като исторически избор от наша страна за мирен еволюционен преход на страната към демокрация чрез непосредствено участие на политическата опозиция във властта чрез поемане на пряка политическа и морална отговорност за разрешаване на националните проблеми със средствата на парламентарната демокрация, като политически компромис и търсене на разбирателство между обществените сили, изтъкна ораторът. По същество това е общественият договор между основните политически сили. То осигурява реално разделение на властта в условията на преход към демокрация и с гаранция за неговата необратимост. По негова оценка СДС се ангажира на практика в управлението на страната не само чрез парламента, но и чрез президентския институт – свързан с изпълнителната власт. Доколкото председателят на републиката е надпартийна институция, задължен от Конституцията да изразява националните интереси, той се превръща в своеобразна гаранция за съгласие между всички политически сили, които са му гласували вот на доверие (…)
***
Събрание – част четвърта
София, 1 август 1990 г. /БТА/ След обявяването на резултатите от гласуването новоизбраният държавен глава положи клетва пред Великото народно събрание:
„Заклевам се в името на Народна република България да спазвам точно Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се“!
Като подписа клетвения лист, Желю Желев сърдечно благодари на депутатите за доверието и потвърди готовността си да ръководи от Конституцията и закона о да се стреми те да бъдат основна начало в мирния преход към демокрацията. Той ги увери, че ще съдейства с всички сили за постигане на разбирателство и взаимодействие между различните обществени сили и политически организации, ще се ръководи единствено от интересите на българския народ и държава, от стремежа за превръщането на България в модерна, демократична и благоденстваща страна.
Веднага след това, изненадваща, но прието с овации, прозвуча предложението му за заместник-председател на републиката да бъде избран генерал-полковник Атанас Семерджиев.
Народните представители с мнозинство одобриха неговата кандидатура.
Новият заместник-председател на републиката положи клетва. С днешните си решения депутатите сложиха край на президентската криза (…)
***
Рихард фон Вайцзекер поздравява Желю Желев
София, 6 август 1990 г. /БТА/ Президентът на Федерална република Германия Рихард фон Вайцзекер е поздравил Желю Желев по повод избирането му за президент на страната.
Вашият избор е впечатляващ знак за демократичния процес във вашата страна, който ние следим с голям интерес и участие, се казва в поздравителната телеграма (…)
Рихард фон Вайцзекер изказва мнението, че решаването на предстоящите трудни задачи изисква сътрудничество на всички демократични сили.
Желю Желев умира на 30 януари 2015 г. в София. Обявен е ден за национален траур. Патриарх Неофит отслужва опелото на президента на България Жельо Желев в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София и е погребан с военни почести.