„Позволявам си да твърдя, че нашата музикална общественост не познава творчеството на Живка Клинкова. Тази талантлива самоковка не заслужава такава съдба“, смята музикологът Михаил Букорещлиев.
„Тя ставаше в 5:00 ч. сутрин, за да изсвири колкото може повече творби, да се запознае с колкото може повече неща. Свиреше бляскаво мазурки. Беше много добра пианистка и много запалено учеше“, разказва нейната ученичка по пиано – оперната певица Росица Тренкова.
„Отиде си от този свят самотна, почти забравена, едва ли от някого разбрана като човек и още по-малко изследвана като композитор”, казва след смъртта й музикологът Лада Брашованова.
УЧИ ПИАНО, ДИРИЖИРАНЕ И КОМПОЗИЦИЯ ПРИ НАЙ-ДОБРИТЕ
Живка Михайлова Клинкова е родена на 30 юли 1924 г. в Самоков. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) през 1947 г. Учи пиано при проф. Димитър Ненов, дирижиране – при проф. Едмондо ди Веки, и композиция – при проф. Парашкев Хаджиев и проф. Веселин Стоянов.
Работи като диригент и композитор в Държавния ансамбъл за народни песни и танци (днес „Филип Кутев“) от основаването му през 1951 до 1966 г. От 1960 до 1966 г. специализира композиция при проф. Вагнер-Регени и при проф. Борис Блахер в Берлин. Остава да работи извън България до 1989 г.
ПРАВИ СВЕТОВНА КАРИЕРА
Живка Клинкова участва в международните курсове за нова музика в Дармщат (Германия, 1964), Фестивал за кантати и оратори във Ворцлав (Полша, 1979), Балетен фестивал „Бурнонвил“ в Копенхаген (Дания, 1979), „Карл Хофер“ симпозиум в Берлин (Германия, 1982), фестивалите в Хайделберг (Германия, 1985, 1993). С концерт за пиано и оркестър открива фестивала „Мария Калас“ в Атина през 1993 г.
Живка Клинкова е автор на 11 балета, опери, мюзикъли, а също на произведения за симфоничен, струнен и камерен оркестър, сюити и други за народен оркестър. Творчеството й включва камерна инструментална музика, над 250 солови и хорови песни със съпровод на пиано, обработки на народни песни и танци, музика към филми, пиеси за естраден оркестър. Много от нейните творби прозвучават за първи път и се изпълняват с успех в чужбина. Нейни музикално-сценични творби са детската опера „Петко Самохвалко“ (Берлин, 1960), балетите „Виетнамска поема“ (Бърно, 1976) и „Калиакра“ (Усти над Лабе, 1978), мюзикълът „Островът на мечтите“ (Теплице, 1978).
20 ГОДИНИ РАБОТИ НАД ОПЕРА ЗА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
В продължение на 20 години Живка Клинкова роботи над своята опера „Св. св. Кирил и Методий“. През 1981 г. в Бидгошч, Полша, операта е представена като концертно изпълнение. През същата година Клинкова получава грамота от папа Йоан Павел Втори за посветената на Кирил и Методий опера, а партитурата й се съхранява във Ватиканската библиотека. На 23 май 2021 г. е премиерата на операта в България, в Софийската опера и балет, под диригентството на Жорж Димитров и либрето на Венко Марковски.
От 1993 г. Живка Клинкова работи над футболна симфония за хор и оркестър. Записът се осъществява с оркестъра на Музикалната академия. Чрез посолството на САЩ в България, Клинкова прави постъпки да бъде изпълнена симфонията на закриването на световните футболни финали в САЩ през 1994 г. През 1995 г. пише рокопера за откриването на олимпиадата в Атланта – през лятото на 1996 г. Произведението носи името „Олимпийски устрем“. За създаването на операта композиторката се запознава с древногръцката история, изучава митовете и фолклора на различни племена. Действието се развива на няколко континента и показва развитието на олимпийското движение от древността до съвремието.
Живка Клинкова умира на 23 декември 2002 г.
ПРИЗНАНИЕ
Живка Клинкова получава международни награди за филмова, камерна музика и музика за фолклорни формации. Лауреат е на световните младежки фестивал в Букурещ, Румъния (1953) и Варшава, Полша (1955). Носител е на орден „Кирил и Методий“ (1955).
През 1996 г. режисьорът Камен Костов прави филм, посветен Живка Клинкова, излъчен на 24 май 1996 г. по Българската национална телевизия. Филм прави и самоковският телевизионен канал „Рила“ с интересни спомени на оперната певица Росица Тренкова, Михаил Янков и др. самоковци.
/ДД
/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: БТА, „Личностите на света“, юли 1994 г., с. 17-18; Кой е в българската култура, Варна, 1998, с. 256; в. „Експрес“, бр. 286/7.7.1994 г.; в. „24 часа“, бр. 176/18.1995 г.; https://www.samokovlib.com/един-закъснял-поклон/; https://www.duma.bg/operata-oratoriya-kiril-i-metodiy-s-premiera-v-sofiyskata-opera-n237962; https://bnr.bg/horizont/post/101238122; https://sofiaphilharmonic.com/avtori/avtori/живка-клинкова/; https://ubc-bg.com/живка-клинкова/.