Първите сондажи за откриване на българско дипломатическо агентство във Великобритания се правят през 1898 г. България открива свое дипломатическо агентство в Лондон на 27 септември 1903 г. и назначава за свой първи дипломатически агент Димитър Цоков.
След обявяване независимостта на България (22 септември 1908 г.) и признаването ѝ от Великите сили, включително и от Великобритания (14 март 1909 г.), през 1909 г. българското дипломатическо агентство в Лондон и британското в София се повишават в ранг на легации, а дипломатическите представители – в пълномощни министри.
Отношенията между двете държави са редовни до Първата световна война, когато България застава на страна на Тройния съюз - Германия, Австро-Унгария и Италия, към които се присъединява и Турция. След края на войната и подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Великобритания изпраща в България свой върховен комисар до възстановяване на дипломатическите отношения.
По време на Втората световна война дипломатическите отношения на България с Великобритания отново се прекъсват.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. С писмо от 4 март 1941 г. пълномощен министър Георг Рендел съобщава, че Великобритания скъсва дипломатическите си отношения и разпространява обсега на икономическата си блокада и над България. На 12 юли 1941 г. в Лондон е подписано споразумение между Англия и СССР за съвместни действия срещу Германия.
На 13 декември 1941 г. в бюлетина на БТА е публикувана следната декларация на правителството, одобрена от Народното събрание: „След като Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските съединени щати поради извършени през последните месеци от тази държава нападателни действия, българското правителство, за да изпълни задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, 12 декември 1941 г., също така да скъса дипломатическите си отношения със САЩ и да обяви положение на война с тях и с тяхната съюзница Англия“.
Със съгласието на българското правителство от 25 декември 1941 г. швейцарската легация в София е натоварена със защита интересите на САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Канада и Южноафриканския съюз в България.
След сключването на примирието със СССР, САЩ и Великобритания (28 октомври 1944 г.) на 3 ноември 1944 г. е назначен британски политически представител в България – Хъстън Бозуел, сменен през 1947 г. от Джон Бенет.
От 31 март 1945 г. посолството на Великобритания поема и защитата на британските поданици в България, както и на поданиците на Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, които дотогава са били защитавани от швейцарската легация в София.
Веднага след подписване на мирния договор с България (10 февруари 1947 г.) на 11 февруари 1947 г. британският заместник политически представител Бойд Томинтън връчва на българското правителство нота, с която го уведомява, че то е признато „де юре“ от Великобритания.
През 1963 г. между правителствата на Народна република България (НР България) и Великобритания е постигнато съгласие легациите на двете страни да се издигнат в ранг на посолства.
След 1989 г. няма промени в дипломатическите отношения, ранга на представителствата и дипломатическите представители между България и Великобритания.
Посланик на Великобритания в България е д-р Роб Диксън, който през август, т.г., ще бъде сменен от Натаниъл Копси, академик, впоследствие професор по политика.
По-скорошни споразумения за сътрудничество
На 24 октомври 2023 г. в Лондон е подписана Съвместна декларация за стратегическо партньорство между България и Обединеното кралство от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел и Джеймс Клевърли, държавен секретар по въпросите на външните работи, Британската общност и развитието.
Съвместната декларация олицетворява стремежа за още по-силно сътрудничество в редица ключови области – външна политика, политика за сигурност и отбрана; правосъдие и вътрешни работи; двустранно икономическо и търговско сътрудничество; технологии, наука, здравеопазване, образование, култура и околна среда.
Двете страни ще работят също за увеличаване на академичната мобилност. Една от целите е взаимно признаване на националните документи, удостоверяващи завършени нива на училищно и висше образование.
Британският съвет и Британското посолство в България, в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, работи повече от година по стратегическата британско-българска програма за създаване на възможни транснационални образователни програми, каквито са например тези, предоставящи двойни дипломи, съвместни летни училища или програми за докторанти, изследователски и академични екипи.
На 26 и 27 октомври 2023 г. в Дъблин, Ирландия е подписан и меморандум за разбирателство между Националната агенция за оценяване и акредитация на България и Агенцията за осигуряване на качеството на Обединеното кралство в рамките на общото събрание на ENQA (Европейска асоциация за осигуряване на качество във висшето образование).
В изпълнение на двустранните ангажименти на 14 февруари 2024 г. на работно посещение в България пристига министърът на външните работи на Обединеното кралство лорд Дейвид Камерън по покана на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. Във фокуса на дискусията е стратегическата позиция на България в НАТО по отношение на Източния фланг, сигурността и стабилността в Черноморския регион и подкрепата за Украйна – финансова, военна, хуманитарна, дипломатическа и политическа. Сътрудничеството в борбата с нелегалната миграция и трафика на хора също са посочени като добри примери за ефективното взаимодействие в двустранен план.
България и Обединеното кралство надграждат и сътрудничеството си в борбата с дезинформацията и повишаване на устойчивостта срещу хибридните заплахи.
В сила от 1 юни 2013 г. е Споразумението за защитата на класифицирана информация, подписано на 11 септември 2012 г.
На 25 март 2004 г. е одобрен от Министерския съвет Меморандум за разбирателство между правителството на България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, уреждащ въпросите, свързани с начините за обмен, пренасяне и защита на класифицирана информация в областта на отбраната. Подписването на меморандума се налага предвид членството на България в НАТО.
Българската общност на Острова
По неофициални данни българската общност във Великобритания надхвърля 400 хил. души, по информация на българското МВнР.
На територията на Великобритания функционират 51 български организации: училища, дружества, фолклорни групи и ансамбли, младежки организации, печатни медии и църковна община. Сред по-активните обществени организации са Българският Сити клуб, Българската църковно-културна община „Св. Иван Рилски“, Българската културно-просветна организация „Св. св. Кирил и Методий“, Асоциацията на българските здравни работници във Великобритания и Българският бизнес клуб.
Тази година Министерството на образованието и науката (МОН) предостави подкрепа на 42 български неделни училища, в които са записани над 5000 ученици.
Какво трябва да знаете, ако искате да посетите Великобритания?
За краткосрочен престой – до шест месеца във Великобритания, не е необходима виза. В този период гражданите могат да влизат многократно с цел туризъм, участие в срещи и конференции, кратки курсове, но не и да живеят постоянно, да работят или да имат достъп до обществени фондове.
Съгласно новите правила за влизане във Великобритания, от 1 октомври 2021 г. за гражданите на Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, се изисква паспорт за пътуване до Обединеното кралство.
Българските граждани, получили Статут на уседналост или временен статут за уседналост, имат право да влизат на територията на Обединеното кралство само с лична карта, най-малко до 31 декември 2025 г. Националните лични карти могат да се използват за влизане на територията на Великобритания от тези категории лица и след датата 31 декември 2025 г., ако картите отговарят на стандартите за сигурност, определени от Международната организация за гражданска авиация.
От 1 януари 2021 г. Обединеното кралство прилага нова, базирана на точки, имиграционна система. Тя предвижда, че европейските граждани, които все още не са се установили в Обединеното кралство и нямат права съгласно Споразумението за оттегляне (временен статут на уседналост и статут на уседналост), трябва да отговарят на специфични изисквания, за да работят в Обединеното кралство.