Секторът на възобновяемата енергия у нас се развива изключително бързо в последните години, но Русе и областта са по-скоро предпазливи в инвестициите в зелени централи за ток. Тук става дума за големите проекти, а не за малките домашни и фирмени мощности за собствени нужди.
По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) в момента у нас има инсталирани 6757 мегавата ВЕИ мощности. От тях 3612 мегавата (53,4%) са фотоволтаични, 2375 мегавата са водни, 707 мегавата са вятърни, а 64 мегавата приспадат към другите възобновяеми източници.
Общата инсталирана мощност в областта е 38.54 мегавата. За отбелязване е, че се разчита само на слънцето, вятърът и водата не се разглеждат като обекти на интерес. Това е логично и би могло да се промени единствено ако някой от многото проекти за водни електроцентрали в Дунав проработи, но в обозримо бъдеще такава перспектива няма.
Само в 5 общини от 265 в страната няма нито една електроцентрала, добиваща възобновяема енергия и една от тях е Бяла.
По инсталирани възобновяеми енергийни източници на глава от населението Русе е на последно място в областта с 0.1 киловата. Това обаче, както често се случва със статистиката, е подвеждащо. Ниският резултат се дължи на факта, че община Русе формира огромната част от населението в областта.
Най-добре се представя Сливо поле с 0.72 киловата на човек. Следва Иваново с 0.59 киловата, челната тройка оформя Ветово с 0.54 киловата. След тях се нареждат Борово с 0.51 киловата, и Две могили и Ценово с по 0.47 киловата.
Инсталираните ВЕИ мощности по общини към 30 юни са следните: Русе - 14.38 мегавата, Сливо поле - 5.92 мегавата, Ветово - 5.26 мегавата, Иваново - 4.26 мегавата, Две могили - 3.16 мегавата, Борово - 1.97 мегавата и Ценово - 1.93 мегавата.
През последните 10 месеца и половина - от 16 август 2023 до 30 юни 2024 година най-голям ръст ВЕИ бележат в Русе - 5.17 мегавата, Ветово - 3.99 мегавата и Сливо поле - 1.43 мегавата. В останалите общини растежът е символичен - Ценово - 0.47 мегавата, Борово - 0.34 мегавата, Иваново - 0.32 мегавата и Две могили - 0-26 мегавата.
В национален план данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие показват, че инвестиционният интерес към фотоволтаичните електроцентрали остава интензивен. Високият ръст на соларния капацитет у нас бързо превърна фотоволтаиците във водещата възобновяема технология, като причините за това са разнообразни - големите печалби на този тип централи по време на енергийната криза, относителната достъпност на инвестицията спрямо други типове електроцентрали, зелените политики на ЕС. Проблемът е, че у нас вече се наблюдава свръхпредлагане на фотоволтаична електроенергия, което през последните месеци нерядко води до нулеви или дори отрицателни цени на тока и съответно вреди на печалбите на ФЕЦ. Това става не само през стеснени маржове, но и през по-високите разходи за балансиране, в случаите когато тези централи произвеждат много повече (или по-малко) от търсените количества. Вторият проблем си пролича особено наскоро, след като КЕВР въведе нова методика за определяне на цените на балансиращата енергия, което доведе до разходи за балансиране на излишъци или недостиги от порядъка на хиляди левове за мегаватчас - в пъти повече, спрямо преди май тази година. В резултат последва остра реакция от бранша на електропроизводителите, включително и чрез протест в края на юни, като в крайна сметка много производители бяха компенсирани еднократно със средства от натрупан финансов излишък в ЕСО.
Ако растежът на фотоволтаичния капацитет у нас запази темповете си, тези проблеми ще се задълбочат и ще навредят финансово на целия сектор, освен ако потреблението не расте със същите темпове, например поради масова електрификация на икономиката. Друг вариант ръстът на ВЕИ да бъде устойчив е да се инвестира паралелно в технологии като батерии или ПАВЕЦ, които да позволяват балансирането на поначало негъвкавото производство на слънчева и вятърна енергия, пише в анализ на ситуацията Институтът за пазарна икономика. У